Отбелязване на 1300-годишнината от основаването на България през 1981 г.

През 1981 година в България беше отбелязана 1300-годишнината от основаването на държавата, в рамките на която се развиха множество официални и културни събития. Това събитие провокира публичен интерес и спорове около датата на създаването на българската държава, както и до днес има различни исторически тълкувания за нейния произход.

Журналистката Данка, известна по това време като "Вековната Данка", защото отразяваше 13 века българска история, споделя своите наблюдения и преживявания от отбелязването на тази впечатляваща годишнина. Тя разказва за общественото настроение и историческите дискусии, провокирани от събитието, и за личния си опит като репортерка през тези няколко месеца.

Исторически спорове и политически внушения

През 1981 г. официалната дата за основаване на българската държава беше 681 година, което беше възприето и записано в конституцията и герба на страната. Историците обаче дискутираха дали това е правилната година, тъй като самото сражение при Онгъла, когато хан Аспарух побеждава византийската армия, според някои е било през 680 г., а 681 г. бележи подписването на мирен договор с Византия, който признава България за държава.

Съществуват и по-ранни версии за началото на българската държава – например 632 г., когато Кубрат обявява Стара Велика България, а някои дори се връщат до епохата на легендарния Авитохол. Тези хипотези обаче не се вписваха в официалната социалистическа версия за формиране на българския народ, която подчертаваше сливане между траки, славяни и прабългари. Въпросът за етническия състав и идентичност на българите винаги е бил повлиян от политиката и настроенията на различните епохи, отбелязва Данка.

Обществена мобилизация и културни прояви

В чест на 1300-годишнината се организираха множество чествания, които вплетоха и други исторически бележити годишнини – рождения ден на Тодор Живков, юбилея на БКП и др. В рамките на празника бяха посветени 13 специални юбилейни дни, отговарящи на всеки век от съществуването на България. Активно се включиха промишлени предприятия, учебни заведения и граждани с инициативи за икономии, засаждане на гори, спортни събития и трудови акции, като изграждане на НДК.

Отразяващите събитията репортери и млади участници си спомнят за моменти на неформално забавление и някои куриозни ситуации, включително пропуски във филмова продукция, посветена на хан Аспарух – например часовник на китката на актьор в ролята на прабългарин и дори електрически стълб в кадър.

Изкуство, паметници и символика

Честванията включваха и художествени инициативи – първият спектакъл "Звук и светлина" на Царевец, най-големият в Европа мозайка-триптих в Шумен, филми, изложби и специални монети в чест на юбилея. Един от знаковите проекти беше паметникът "1300 години България" пред НДК, наричан на шега „шестоъгълният пето...ник“. Авторите го описвали като символ на вечната трансформация и развитие, а краят на монумента – крилото, също е обект на различни тълкувания – символ на Партията или на победата.

Людмила Живкова, която имаше важна роля в организирането на тези събития и пропагандирането на българската култура, беше сред най-активните фигури, отдаващи се на тази кауза, въпреки мистериозната й смърт през същия период.

Завършващото честване на 20 октомври в неотдавна завършващия НДК, с реч на Тодор Живков и последващото окончателно изливане на бетон на паметника, остава ярък спомен за участниците и свидетелства за усилията на цял народ в право да отбележи своята дълга история и културно наследство.