Иван Башев – дипломатът с прагматичен подход и мистериозната му смърт

През октомври 1966 г. Тодор Живков посещава Франция, а делегацията му спира в Сен Пол дьо Ванс, където разглежда хотел, превърнат в школа за туризъм. По време на престоя си там българският кореспондент Павел Писарев, който придружава делегацията, става свидетел на скандал между Мара Малеева и Живков. Мара Малеева упреква Живков с думите: „Иди при Башев да научиш нещо, какво клечиш тука до Милко Балев.“

Иван Башев е от родения в София син на месар от Прилеп Христо Башев. Завършва средното си образование в Немското училище в София през 1936 г., след което записва право в Софийския университет. В ранните си студентски години проявява симпатии към прокомунистическия народен студентски съюз, което води и до арестуването му през 1943 г., последвано от заточение в концлагера „Еникьой“.

След 1944 г. Башев става част от група общественици, близки до новата власт, които изграждат ръководството на футболния клуб „Чавдар“ – предшественик на ЦСКА. През 1946 г. се присъединява към Българската комунистическа партия и попада в ЦК на съюза на Народната младеж. Между 1948 и 1951 г. заема поста секретар на Световната федерация на демократичната младеж в Париж, а след завръщането си у нас става главен редактор на вестник „Народна младеж“.

Кариерно израстване и политическа дейност

От 1951 до 1956 г. Иван Башев е секретар на ЦК на ДКМС (Димитровски комунистически младежки съюз) – организация, която тогава функционира като „ковачница на кадри“ за бъдещото ръководство на партията и страната. Тези години се отличават с ожесточен преследвания на врагове с партиен паспорт и култ към Вълко Червенков, сравним с личната диктатура на Сталин.

През 1957 г. Башев преминава в Министерството на просветата и културата, където достига поста първи заместник-министър, а през 1961 става заместник-министър на външните работи. Само година по-късно – през 1962 г., е назначен за министър на външните работи и член на ЦК на БКП, с което заема ключов пост в българската политика за цели девет години.

Башев е образован и владее шест езика, което го отличава значително сред много от съвременниците му в управлението. Той настоява за повече контакти и по-голяма свобода в отношенията на България със западните държави, като особено подчертава нуждата от подобряване на връзките с Югославия. Дипломацията му е последователна и прагматична, а подходът – умерен и реалистичен.

Инцидентът с британското посолство и дипломатическите предизвикателства

На 16 юли 1964 г. африкански студенти в София нападат британското посолство, като повредят стъкла на прозорци и няколко автомобила. Това става в знак на протест срещу нападението над президента на Кения Джомо Кениата в Лондон на предходния ден – 15 юли 1964 г. Кениата е първият африкански лидер, управлявал Кения след независимостта ѝ и критик на десни активисти в страната.

След инцидента посланик Уилям Харпъм, който вечерта предният ден е бил на официална вечеря, дадена от министър Иван Башев, посещава външния министър, за да изкаже благодарност и същевременно протест срещу вандалския акт. Срещата е неудобна за британския дипломат, който по-късно признава, че това е била най-неприятната му задача в София.

Разговорът продължава дипломатично, като Башев изразява съжаление за събитието и облекчението си, че няма пострадали. Посланик Харпъм отбелязва, че политиката на Башев за подобряване на отношенията с Великобритания не се споделя от всички в българското правителство, намеквайки за съпротива, вероятно от страна на Тодор Живков и неговия кръг.

Дипломатът също така коментира, че някои българи не желаят контакти с британците, докато други се страхуват да посещават посолството. Башев признава, че притежава по-малко опит от британския дипломат, но се е научил, че международните отношения изискват търпение и реализъм. Харпъм завършва с признанието, че между двете страни сякаш стои невидима Берлинска стена, а близки отношения никога не са съществували в миналото.

Неочакваната смърт на Иван Башев и спорове около обстоятелствата

Иван Башев намира смъртта си на Витоша на 13 декември 1971 г. Като запален турист, той необяснимо остава да нощува на открито, а официалната версия гласи, че се е изгубил и е паднал жертва на „бялата смърт“. Лобното му място е близо до хижа „Алеко“.

Първият заместник на Башев във външното министерство, Раденко Григоров, години по-късно споделя мнение, че Башев е бил доведен умишлено на усамотено място, обездвижен с белезници и открит едва след настъпването на инцидента, като има съмнителни синини по китките и глезените му. Това поражда скептицизъм към официалната версия за „бяла смърт“.

В обществото се коментира, че подобни инциденти след известията за убийството или самоубийството на Иван Тодоров-Горуня, който се опитал да организира преврат срещу Живков, са рядкост. Възможно е Башев да не е станал „неудобен“ и да е щял да бъде свален чрез обикновени политически методи, а не чрез насилие.

През 2002 г. дъщерята на Иван Башев – известната поетеса Миряна Башева, посвещава стихотворение на паметта на баща си, в което изразява трайна болка и нежелание да приеме загубата му.

Значимостта на Иван Башев в българската история

Иван Башев остава една от важните, но често непознати фигури в българската политическа и дипломатическа история от средата на XX век. Неговите усилия за по-отворена и прагматична външна политика, както и отношението му към западните държави и съседите като Югославия, го отличават сред политическата класа на времето. Трагичната и загадъчна смърт само допринася за мистиката около неговата личност и ролята му в социалистическа България.