Южнокорейският мюзикъл "Може би щастлив край" триумфира с награди "Тони"

Южнокорейският мюзикъл „Може би щастлив край“, поставен на „Бродуей“ през ноември 2024 г., се отличи с множество награди „Тони“, включително в категорията за най-добър мюзикъл. Творбата спечели също отличия за най-добър режисьор, либрето, оригинална музика, сценичен дизайн и мъжка роля в мюзикъл.

Пътят към сцената на Бродуей

„Може би щастлив край“ е създаден от американския композитор Уил Арънсън и южнокорейския либретист Хю Пак, за чието първо представяне на Бродуей това е дебют. Те се запознават като студенти в Нюйоркския университет и работят съвместно повече от десет години. Освен този мюзикъл, авторите имат и други съвместни произведения, сред които „Тенорът“ и „Призначната пекарна“.

Преди да дебютира на Бродуей, мюзикълът е поставян в Сеул през 2016 г., както и в Япония и Китай. През 2020 г. преведена на английски версия е била показана в Атланта, щата Джорджия. През настоящата година постановката е отличена с престижни награди на Outer Critics Circle и Drama League.

Сюжет и тематика на „Може би щастлив край“

Сюжетът разказва за любовта между два хуманоидни робота – Оливър и Клеър, които живеят в един блок в покрайнините на Сеул. Оливър е модел HelperBot 3, класически и надежден робот с ограничени възможности, докато Клеър е модел HelperBot 5 с разширени функции, но е проектирана да се разваля бързо. Тази разлика представя метафора за разделение между поколенията и социално напрежение, а техният живот, оставен на произвола, поставя въпроси за смисъла на трудовата етика и усещането за безполезност.

Авторите използват научно-фантастичната рамка и вътрешния свят на роботите, за да изследват универсални човешки теми, което прави постановката както иновативна, така и емоционално въздействаща.

Отзиви и значимост на наградите

Критиците са впечатлени от спектакъла. Вестник „Гардиън“ го описва като „необичайно и визуално зашеметяващо шоу“, макар да отбелязва някои слабости в качеството на отделни песни. „Варайъти“ подчертава трогателността и добре изработения характер на мюзикъла, като споделя, че „е приятна изненада да видиш как публиката плаче на представление за два влюбени робота“. Според „Ню Йорк Таймс“, „Може би щастлив край“ е „свръхинтелигентен мюзикъл – ведра, сърцераздирателна и авангардна постановка“.

Наградите „Тони“ са пореден етап в утвърждаването на Южна Корея като изявен участник на световната културна сцена. В последните години те доминират и в музикалния бизнес, като кей-поп изпълнители като Би Ти Ес, „Блекпинк“ и „Стрей кидс“ привличат световно внимание. В този контекст творбата се счита и за своеобразен прозорец към корейската култура.

Южнокорейската триумфална сцена в САЩ

С успешното представяне на „Може би щастлив край“ и поредните награди „Тони“ Южна Корея става носител на всички четири основни престижни американски развлекателни отличия – т.нар. EGOT. Досега южнокорейските творци са печелили:

• наградите „Еми“ с „Игра на калмари“ през 2022 г.,
• четири „Оскар“-а с филма „Паразит“ през 2020 г.,
• „Грами“ с оперната певица Суми Джо през 1993 г.

Тези успехи подчертават разнообразното и значимо присъствие на Южна Корея на международната развлекателна сцена.