Илон Мъск разширява семейството си, за да се бори с демографския срив
Милиардерът има 14 деца и вярва, че интелигентните хора трябва да имат повече наследници

Милиардерът предприемач Илон Мъск, известен с амбициите си за колонизиране на Марс и иновации в транспорта, сега се фокусира върху увеличаване на броя на децата си, за да се бори с „кризата на демографския срив“. Той има поне 14 деца от четири различни жени и споделя убеждението, че интелигентните хора трябва да имат повече наследници за оцеляването на човечеството.
Подходът на Мъск към разширяването на семейството
53-годишният технологичен магнат умишлено разширява семейството си, често чрез ин витро оплождане с жени, които счита за интелектуално изключителни. Последното му дете, Селдън Ликургус, беше обявено наскоро от Шивън Зилис, изпълнителен директор в Neuralink и майка на четири от децата на Мъск. Тя го описа в публикация в X като „създадено като джудже“. Сред другите им деца са близнаците Страйдър и Лазур, както и дъщеря им Аркадия.
Източници близки до Мъск споделят, че той предпочита ин витро оплождането, за да контролира процеса и има предпочитание към мъжко потомство. Също така вярва, че по-големите черепи, възможни чрез цезарово сечение, могат да повишат мозъчния капацитет на децата. Неговата склонност към необичайни имена се проявява в имената на някои от децата му, като X Æ A-Xii и Tau Techno Mechanicus.
Разширяване на семейството и извън личния му кръг
Освен с официалните си партньорки, Мъск е предлагал спермата си на приятели, сътрудници и чуждестранни представители. Един източник твърди, че японски официални лица са го потърсили като донор за „високопоставена жена“. Инфлуенсърката Ашли Сейнт Клеър, свързана с движението MAGA, обяви, че има общ син с Мъск, наречен Ромул. Тя разкри, че е отказала оферта за няколко милиона долара, с която ѝ е било предложено да пази бащинството в тайна, коментирайки: „Не исках синът ми да се чувства като тайна“.
Мотиви и обществена реакция
Фиксацията на Мъск върху нарастването на населението произтича от неговия дългогодишен страх от цивилизационен упадък, предизвикан от намаляващата раждаемост. Докато методите му предизвикват етични дискусии, той продължава тихо да развива това, което някои определят като еднолично пронаталистично движение. Това е подкрепено не само от научни аргументи, но и от непоколебимата му вяра в личната му визия за бъдещето на човечеството.