Гергьовден и Димитровден почитат сезонните промени в България

Гергьовден и Димитровден са два от най-тачените народни празници в България, които бележат важни сезонни преходи. Те символизират разделението на годината на зимен и летен период, както и смяната на природните цикли. Според народните вярвания, двата празника са свързани с братята близнаци – Свети Димитър и Свети Георги, които водят съответно зимата и лятото.

Легендите за братята близнаци – господари на сезоните

Народната традиция разказва, че Свети Димитър и Свети Георги са братя близнаци, като Димитър се ражда първи и поема зимния период. Той е повелител на студа и покоя, а Георги господства над пролетта и лятото – времето на оживяването и усилената работа на полето. Тази символика е особено силна, защото в миналото българската година се е деляла само на зимен и летен период, които съответстват на времето за почивка и работа.

Димитровден – на 26 октомври – се свързва с прибиране на реколтата и подготовка за зимата. На този ден стопаните прибирали ралото на сухо, а дървата за огрев били подредени под стрехите. Падането на първия сняг обикновено се очаквало около този ден.

Значението и обредите на Димитровден

Св. Димитър Солунски е мъченик от 3 век и покровител на града Солун. Той бил храбър защитник на християнството и военачалник, който бил измъчван и убит на 26 октомври 306 г. Император Максимилиян наредил смъртта му заради вярата му. След смъртта светецът се свързва с чудотворна сила, а от гробницата му потичало лековито миро. През вековете той става покровител на много български земи — особено след появата на икона в Търново през 1185 г., свързана с братята Асеневци, които го възприемат за защитник на България.

На Димитровден в някои райони се спазва народният обичай с „полазника“ – първият гост на дома, който се смята за предсказател за богатството и здравето през следващата година. В съботата преди празника се отбелязва и Димитровска задушница, когато се раздават хлябове и жито за помен.

Трапезата на този ден задължително включва гювеч от овнешко месо или курбан, а цветята за именниците често се украсяват с червен конец за здраве.

Гергьовден – празникът на лятото и възраждането

Гергьовден се празнува на 6 май и е най-важният пролетен празник след Великден. Свети Георги се смята за покровител на стадата и овчарите, а празникът символизира възраждането на природата и началото на земеделската година. Интересен факт е, че Гергьовден се чества както от християни, така и от мюсюлмани.

В навечерието на празника се месят обредни хлябове в нови нощви, задължително с мълчана вода, а домакинята ги приготвя в празнични дрехи и с украсена зелена китка. Тестото се завива с женска риза, за да се умножи плодовитостта на овцете. Курбанът е агне – първото здраво и бяло мъжко животно, което се поднася с вода и храна преди заколването.

По време на Деня на Гергьовден младите се люлеят на люлки, вързани на здраво или плодно дърво, като пеят любовни песни. Трапезата включва млечни продукти, дроб сарма, баница, варено жито, вино и обреден хляб, а празника завършва с хороводни хора.

Общите символи и различия между двамата светци

В иконографията Св. Димитър и Св. Георги имат сходни образи – и двамата са изобразени на коне. Георги е на бял кон, убиващ змей, докато Димитър се появява на червен или кафяв кон, промушващ военачалник Лий с копието си. Тези символи подсказват за техните защитнически роли и битки в различните сезони – зимата и лятото.

И двата празника са свързани с народни обреди и традиции, които имат за цел да осигурят благоденствие, здраве и успешна година за семейството и общността.