Георги Парцалев – обичаният актьор с незабравим хумор и талант

Георги Парцалев, един от най-обичаните български актьори и символ на хумора, почина на 31 октомври 1989 година, малко преди значителните политически промени в страната. Въпреки че не доживя това историческо време и надеждата за демокрация, остави неизличима следа с таланта и уникалната си артистична дарба.

Живот и творчество: От скромен произход към сцена и кино

Роден през 1925 година в село Левски (преди Караагач), Георги израства в бедно и просто обкръжение. Още в детството си проявява артистични заложби и се включва в местния самодеен театър, където вече се забелязват неговите способности да разсмива публиката. Въпреки че е приет да учи в няколко престижни специалности - право, медицина и стоматология - избира театралната сцена, след като напуска Медицинската академия, където е изключен заради социалния си произход.

Парцалев започва актьорската си кариера в Ансамбъла на Трудовата повинност, след което на 15 декември 1956 г. става част от Държавния сатиричен театър. В началото творческите му изяви са белязани от противоречия и неуспехи, но с времето става един от най-популярните и обичани артисти. През 1963 г. получава своя първи значим успех с ролята на Михал в постановката „Михал Мишкоед“.

Георги играе на сцената над 40 роли, а на киното се отдава категория от зрелия си период. Появява се в 17 филма и пет телевизионни сериала, като се запомня с изключително комичните и дълбоко човешки образи. Най-силната му роля според критиката е Иван Стайков в „Тримата от запаса“ (1971 г.). Въпреки това Парцалев никога не получава награди в България, вероятно заради своята сексуална ориентация, но е удостоен с ретроспективно кинопризнание от фестивал в Карлови Вари с отличието за най-добър актьор за филма „Сиромашко лято“.

Личен живот и незабравими моменти

През целия си живот актьорът живее скромно и без собствен автомобил или дом, но с голямо чувство за достойнство и щедрост. Бил е известен със своята обич към таксиметровите шофьори и умението си да подрежда парите си с грижа. Парцалев носи слава и като суеверен артист – преди всяко излизане на сцена целува кръстчето си и винаги играе с пръстени на пръстите си.

През последните месеци от живота си, на 29 август 1989 година, той изпраща прощален телефонен разговор с приятеля си Илия, по време на който се разхождат из София и споделят тежки моменти. Това се оказва своеобразно сбогуване с града, който той нарича свой дом от 1948 година.

Макар да преживява здравословни проблеми в последните дни, отказва да бъде откаран в болница преди своята сцена представа, настоявайки да изиграе ролята си седнал.

Артистът, който бе символ на свободния дух

Парцалев не се ангажира с политически движения и партии, твърдейки, че ролята на актьора е да осмива всички властници, без да се обвързва политически. В същото време той остава велик човек, който умее да подари смях и радост на публиката. В партньорство с актрисата Стоянка Мутафова той създава един от най-популярните комедийни дуети в България.

Георги Парцалев е оставил завинаги своя отпечатък върху българската култура, съчетавайки остра интелигентност, комично майсторство и дълбока човечност, които и до днес продължават да вдъхновяват поколения.