Генетичен анализ разкрива здравословни особености на Адолф Хитлер

Учени проведоха дългогодишно изследване на рядък биологичен материал, взет от бункера на Адолф Хитлер в края на Втората световна война, което потвърждава, че той най-вероятно е страдал от синдром на Калман и е имал повишена генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Резултатите от това изследване са представени в двусериен документален филм, който ще бъде излъчен на 1 и 2 декември по Viasat History.

Процесът на изследването и произходът на пробата

Учени използваха ДНК анализ върху парче плат с петна от кръв, което е част от диван в бункера на Хитлер в Берлин. Пробата е взета през юли 1945 г. от полковник Росуел П. Розенгрен, офицер по комуникациите на генерал Дуайт Д. Айзенхауер, който е имал достъп до бункера след падането му. Това парче плат се съхранява в семейството му почти 70 години, преди да бъде продадено и закупено от Музея на историята в Гетисбърг. Екипът, ръководен от генетичката проф. Тури Кинг и историка д-р Алекс Дж. Кей, осъществява уникален анализ на тази проба.

Изследването използва съвременни техники за извличане и верификация на ДНК, като потвърждава, че пробата е на самия Хитлер. Това е потвърдено чрез съвпадение с ДНК на далечен роднина на диктатора и тестовете са провеждани в две различни лаборатории, за да се гарантира точността на резултатите.

Основни открития от генетичния анализ

Документалният филм „ДНК на Хитлер: генетичният код на диктатор“ обединява научните изследвания с историческия контекст. Анализът показва, че в гена PROK2 на Хитлер има заличаване, което е генетична причина за синдром на Калман. Това състояние е свързано с по-ниски нива на тестостерон и проблеми при развитието на половите органи, включително десностранен крипторхизъм (неслязъл тестис) и микропенис. За първи път ДНК анализът подкрепя историческата документация за това състояние при Хитлер.

Д-р Алекс Дж. Кей коментира: „Никой досега не е могъл да обясни защо Хитлер се е чувствал толкова некомфортно в присъствието на жени или защо най-вероятно не е имал интимни отношения с тях. Сега, с доказателствата за синдром на Калман, може би получаваме отговора.“

Допълнителен полигенен анализ показва, че Хитлер е в най-високия процент (топ 1%) по генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство. Въпреки че тези резултати не са диагноза, те посочват вероятност за наличие на такива състояния.

Екипът също така изключва чрез генетичните изследвания твърденията за еврейския произход на Хитлер, поставяйки под въпрос някои дълго разпространявани спекулации.

Коментар на проф. Тури Кинг за значението на откритията

Професор Тури Кинг, която води изследването, посочва, че работата с толкова стара и раздробена ДНК е била предизвикателство, но крайният резултат е валиден и подкрепен от историческите данни. Тя обяснява, че единствено ДНК не може да обясни поведенческите характеристики и всички действия на Хитлер, но комбинацията с исторически и психологически факти допринася за по-добро разбиране.

„ДНК никога не може да оневини онова, което той е извършил,“ казва проф. Кинг, „защото генетиката е само част от пъзела. Ключови са факторите на възпитание и обкръжение, които оформят характера.“

В интервю тя разказва какуспоред ДНК анализа, в историческите документи се споменава, че по време на Първата световна война колеги на Хитлер го дразнели заради неслязъл тестис и малкия размер на гениталиите му, което съответства на генетичните находки.

Проф. Кинг също подчертава, че филмът не прави сензационни твърдения, а по-скоро демонстрира внимателен подход, който има за цел да насочи нова светлина върху психологическите и неврологични аспекти на личността на Хитлер.

Нов поглед към историческия образ на Хитлер

Обсъждането на генетичните предразположености и възможните невроразвити нарушения при Хитлер дава по-сложна картина на диктатора, която включва аспекти, рядко разглеждани досега. Той не отговаря на стереотипния образ на хитър и харизматичен мъжкар с множество интимни връзки. По-скоро характеристиките му, базирани на генетичния анализ, подкрепят възгледа за социални и лични затруднения.

Документалният филм и придружаващият го научен материал представят резултатите без да търсят оправдания или обяснения за неговите престъпления, а само с цел да обогатят познанията за историческата личност от допълнителна перспектива.