Джордж Сорос отбеляза 95 г. с критики от Илон Мъск и обвинения
Публичният сблъсък между Сорос и Мъск разгаря дебати за политическото влияние и филантропията на милиардера
Джордж Сорос, един от най-известните милиардери и филантропи в света, отбеляза 95-ия си рожден ден, но празникът му бе засенчен от остра критика и шеговити нападения на технологичния предприемач Илон Мъск. Освен подигравка, че краят му наближава, Сорос е изправен и пред обвинения за финансиране на протести и политическа намеса, свързани с поляризираната ситуация в Съединените щати.
Напрежението между Илон Мъск и Джордж Сорос
Рожденият ден на Сорос беше белязан от публикация в социалните мрежи на Илон Мъск, който иронично коментира за смъртта на известни личности като кеч легендата Хълк Хоган и рок звездата Ози Озбърн, споделяйки изображение на Мрачния жътвар, търсещ следващата си жертва. Мъск намекна и за Сорос с думите: „О, не, не, не... първо Ози, сега Хълк? Джордж Сорос изобщо участва ли в това проклето нещо?“
Технологичният лидер е остър критик на Сорос, като го обвинява в мразене на човечеството и в опити да разруши основите на цивилизацията чрез финансовата подкрепа за прогресивни инициативи и демократични политици. Възходът на конфронтацията се засилва и заради милионите долари, които Мъск инвестира в кампанията за преизбирането на Доналд Тръмп, чиято политика е в открит конфликт с подкрепяните от Сорос демократически лидери.
Мъск коментира, че някой „трябва да бъде Джордж Сорос отдясно“ и признава гения му в арбитража и политиката, но изрази съжаление, че Сорос „мрази човечеството“.
Животът и влиянието на Джордж Сорос
Джордж Сорос е роден в унгарско еврейско семейство и преживява тежки моменти по време на нацистката окупация на Будапеща, когато семейството му е принудено да си сменя фамилията и да задържи фалшиви документи, за да оцелее. След това той живее в Париж и Лондон, където следва философия, но решава да се насочи към финансите и борсовите пазари, което в последствие го прави един от най-успешните инвеститори.
Един от най-известните моменти в кариерата му е кризата с британския паунд през 1992 г., когато той реализира над милиард долара печалба чрез спекулативна операция, предизвикала оттеглянето на Великобритания от Европейския валутен механизъм. Това действие му спечели прозвището "човекът, който разори Централната банка на Англия".
Въпреки противоречията, Сорос няма намерение да скрива мотивите си за натрупване на богатство, а именно – да подкрепя своите политически и социални визии чрез фондацията си "Отворено общество", която работи в над 120 държави, включително и в България.
Филантропската дейност и обществените дебати около Сорос
През годините Сорос е дарил над 32 милиарда долара, което е около 64% от богатството му, за да подкрепи проекти, свързани с правата на малцинствата, свободата на словото и различни либерални каузи. Одобрен от списание "Форбс" като най-щедрия дарител в света, милиардерът финансира и кампании за палиативни грижи и хосписи в САЩ, вдъхновен от личната загуба на майка си.
Той акцентира върху това, че обществото трябва да промени отношението си към смъртта, която често се възприема като табу. Благодарение на проекти, подкрепени от Сорос, 75% от американските болници с повече от 50 легла вече притежават палиативни отделения.
Въпреки това, срещу него продължават да се появяват конспиративни обвинения, включително твърдения за организиране на протести срещу администрацията на Тръмп и финансова намеса в политиката. Критиците, сред които националистически и популистки лидери като Виктор Орбан, Владимир Путин и Реджеп Ердоган, го описват като всемогъщ кукловод, който заплашва националния суверенитет на страните.
Амбицията на Сорос и неговата фондация продължават да разпалват дебати за ролята на богатството и влиянието в съвременната политика, като остават тема, която разделя общественото мнение по целия свят.
