Джон Ленън остава в сянката на Харисън и Маккартни в соловата си кариера

Джон Ленън, считан за един от най-влиятелните членове на The Beatles, остава на заден план по отношение на соловата си кариера в сравнение с останалите членове на групата, според нов музикален анализ. Въпреки огромното си влияние върху музиката на групата и силното социално послание в творчеството си, Ленън не успява да постигне същите комерсиални успехи и признание като Джордж Харисън и Пол Маккартни след разпадането на The Beatles.

Вътрешните конфликти в групата и търсенето на честност

Причините за по-слабия успех на Ленън в соловата му кариера са свързани още с времето му в The Beatles. Ленън бил под силно влияние на Боб Дилън и искал музиката му да носи дълбоко и истинско послание, а не само да е привлекателна за масите. Песента „Help!“ е пример за това – тя е сред любимите композиции на Ленън не заради мелодията, типична за групата, а заради искреността на текста. „Просто пеех 'помощ' и го исках. Не ми харесва много записът, харесва ми песента“, признава той.

В ранните години на The Beatles музикантите били млади сърцеразбивачи и често писали песни за влюбването, тема, която Ленън познавал, но не искал да доминира творчеството му. Той постоянно се е сблъсквал с напрежението между искреността и комерсиалността. „Не бяхме толкова открити и честни, когато нямахме властта да бъдем такива. Трябваше да внимаваме. Трябваше да си намалим косите, за да напуснем Ливърпул. Трябваше да носим костюми, за да се появим по телевизията. Трябваше да правим компромиси“, казва Ленън.

Разногласия и творчески конфликти

Докато Пол Маккартни се наслаждавал на създаването на хитове, които карат хората да танцуват и пеят, Ленън искал да създава музика с по-дълбок смисъл и по-автентично звучене. Противоречията между тях стават очевидни в по-късните албуми на групата, а Ленън понякога саботирал записи, които намирал за фалшиви и комерсиални.

Един ярък пример е песента „Ob-La-Di, Ob-La-Da“ на Маккартни. Звукорежисьорът Ричард Лъш споделя: „Джон Ленън дойде на сесията наистина замаян, тотално изключен от нещо или друго… Отиде направо до пианото и удари клавишите с невероятна сила, два пъти по-бързо от преди, и каза: 'Ето го! Хайде!' Беше наистина раздразнен.“

Песента „Revolution 9“ отбелязва окончателното оттегляне на Ленън от писането на комерсиално ориентирана музика, като той я определя като предсказание за бъдещето на музиката, макар тя да се възприема повече като звукова бунтарщина.

Соловата кариера и цената на искреността

След разпадането на The Beatles Ленън възприема това като възможност да създава музика, която отразява неговата лична честност и социални послания, без да се стреми към масов успех. Като солов изпълнител и част от Plastic Ono Band, той често поляризира аудиторията, но не пести чувствата си и се стреми да постави най-автентичното си „аз“ в песните си.

Песните „Imagine“, „Working Class Hero“ и „Mother“ са ясен пример – те са или силно мнениеобразуващи, или провокиращи, или тревожни. Въпреки това, фокусът върху смисъла често е за сметка на мелодичността, което прави творчеството му по-малко комерсиално въздействащо в сравнение с Харисън и Маккартни.

Ринго Стар е изключение, тъй като никога не се е смятал за значим автор на песни. По този начин, докато Маккартни и Харисън постигат солови успехи, близки до музикалното наследство на The Beatles, Ленън остава с по-ограничен послужен резултат.

Критики към посланията в музиката на Ленън

Дори и посланията на Ленън са подложени на критика. Песента „Imagine“ е едновременно възхвалявана като една от най-великите политически песни, но и обвинявана в лицемерие – самият Ленън, като милионер, проповядвал живот без притежания. Тази критика е уловена от групата Steely Dan в един от техните текстове.

Авторът на анализа цитира и Джон Лайдън, който в друго време е казал за Джо Страмър: „Не можеш да бъдеш шампанско-социалист“. Тази присъда се възприема като валидна и за Ленън според разглеждания анализ, излъчен от БГНЕС.