Дженифър Лорънс за свободата при женски режисьори в \"Die My Love\"

Актрисата Дженифър Лорънс разказа за осезаемите разлики между работа с жени режисьори и тези с мъжки екипи, изтъквайки по-голямата свобода и по-малката склонност към прекомерно режисиране при жените режисьори. Тя направи тези изявления в интервю за Vulture след прожекцията на своя нов филм „Die My Love“, режисиран от Лин Рамзи.

В разговор с журналисти Лорънс отбеляза, че при мъже режисьори понякога се наблюдава нуждата да доминират всяка сцена, което според нея не винаги допринася за качеството на продукцията, а може да създаде излишно напрежение. „Открих нещо общо между жените режисьори, а именно, че те не правят това, което е прекалено режисиране. Имало е моменти, когато съм работила с мъже режисьори, при които имаше нужда постоянно да се чувстват, че режисират филма. И това дори не води до нищо. Просто е досадно. Когато си мисля за автор, в съзнанието ми изниква думата „контролиращ“ и каква е думата? Невротичен!“, сподели Лорънс.

Стилът на Лин Рамзи и атмосферата на снимачната площадка

Актрисата посочи, че режисьорският подход на Лин Рамзи силно се отличава от подобен тип контрол. „Лин беше точно обратното. Тя наистина изгради този свят и се погрижи всички да сме на една вълна чрез музиката, разговорите, атмосферата и декорите. А после просто бавно се оттегляше. И понякога от дискомфорта, от липсата на нейното присъствие, се раждаше нещо интересно. И тогава тя излизаше и казваше: „Страхотно, страхотно, да, направи го отново“. Или ние случайно се смеехме и казвахме: „О, съжалявам“. А тя отговаряше: „Не, беше страхотно. Хареса ми, че се смеехте. Направете го отново“, разказа актрисата.

Филмът „Die My Love“ е психологическа драма, базирана на едноименния роман на Ариана Харвиц от 2012 г. Лорънс играе главната роля на жена, която изпада в психоза в брака си без любов след раждането на дете. В продукцията участват също Робърт Патинсън, Лакит Стенфийлд, Ник Нолти и Сиси Спейск.

Общ подход при жените режисьори и думите на Лин Рамзи

Дженифър Лорънс е работила и с други жени режисьори като Дебра Граник („Зимен дар“), Джоди Фостър („Бобърът“), Сузане Биер („Серена“) и Лайла Нойгебауер („Causeway“). По време на събитието на Vulture тя сподели, че е забелязала сходен стил в начина им на работа, който включва по-голяма свобода за актьорите и по-малко строго контролиране на всяко движение.

Режисьорката Лин Рамзи коментира пред Vulture, че нейният подход към актьорите се основава на изграждане на доверие и свобода. „Обичам да работя с актьори. Когато наистина се доверявате един на друг, се случва нещо магично. Затова понякога позволявам да се снима по-дълго. В това има нещо неудобно. Като че ли си казваш: „Какво, по дяволите, направихме сега?“ Но понякога се случва нещо. Дадох им пространство в къщата, за да могат просто да изследват и да влизат и излизат от нея“, разказа тя за творческия процес при „Die My Love“.

Свобода и творчество на снимачната площадка

Този подход на Лин Рамзи, който съчетава изграждане на атмосфера и постепенно оттегляне, позволява на актьорите да открият свои нюанси и да внесат естественост в изпълненията си. Дженифър Лорънс отбеляза, че именно това е довело до възникването на някои от най-интересните моменти във филма, които се получават от неочаквани реакции и дори от „дискомфорт“ на сцената.

По този начин „Die My Love“ не само изследва тежките теми на психозата и брачната криза, но и показва как различният режисьорски подход може да стимулира актьорската игра и цялостното качество на продукцията.