Димитър Маринов се завръща на българска сцена в пиесата „Деца на света“

Димитър Маринов, известен с участието си във филма „Зелената книга“ и номиниран за „Оскар“, се завръща на българска театрална сцена след 37-годишно отсъствие. Заедно с актрисата Ели Скорчева, която след 30 години пауза в киното се появи с блестяща роля в „Уроците на Блага“, двамата ще участват в постановката „Деца на света“ на Стефан Цанев. Премиерата е насрочена за 27 март – Международния ден на театъра, във Варна, където драматургът и неговата съпруга Доротея Тончева ще гледат спектакъла за първи път.

Дългоочакваната среща на две актьорски поколения

Димитър Маринов разказва пред „24 часа“, че последната му българска театрална роля е била през 1989 г. във Видинския театър, а от тогава е играл в САЩ близо осем години, включително и в престижния „Олд Глоув“ в Сан Диего до 2011 г. За него е голямо предизвикателство да бъде режисьор и актьор едновременно в новата постановка. Ели Скорчева също се завръща в театъра и киното, след като дълго време не е играла на екран, и споделя, че благодарение на режисьора Никола Командарев решава да приеме ролята на Блага, която бележи нейния впечатляващ завой към киното.

Двамата актьори не са се познавали преди започването на проекта „Деца на света“. Срещата им се случва именно заради репетициите и творческия процес. Скорчева и Маринов решават да играят с едни и същи дрехи – символ на същинската взаимовръзка между тях и разчупването на традиционните представи за ролите. Те определят своето участие като далеч повече от игра – „да играят себе си с други имена“, според думите на Маринов.

„Деца на света“ – абсурдна пиеса с оптимистичен финал

Пиесата „Деца на света“ е адаптирана специално от самия Стефан Цанев в чест на неговата 90-годишнина и 80-ия рожден ден на Доротея Тончева. Текстът е определен като „тъжна комедия“ – абсурдна, която разкрива безизходиците на живота, но чрез смях и дълбоки емоции.

„Смехът не е просто забавление, а средство за справяне с абсурда“, обяснява Димитър Маринов. В постановката зрителите ще видят актьорите не като роли, а като живи човешки характери, които остаряват и се променят през времето. „От първата сцена до финала стареят с около 40 години, а накрая се превръщат в деца на Вселената“, добавя той.

След обсъждане с автора, спектакълът получава нов оптимистичен финал, който отразява идеята за безкрайността на душата и живота – концепция, която актьорите и режисьорът искат да предадат на публиката.

Съдбовни преплетени истории и младото поколение в спектакъла

Съдбата свързва Маринов и Тончева още от 1979 г., когато младият актьор случайно играе в пионерски лагер в Тетевен пред Невена Коканова и Доротея Тончева – думи, които определят начина му на живот и кариера. Днес те се срещат отново чрез „Деца на света“ и така историята се завърта подобно на спирала, според Маринов.

В постановката ролята на третия ключов персонаж играе младата актриса Симона Ангелова. Тя е асистент на Маринов в Театрален колеж „Любен Гройс“ в Бургас и творческият екип вижда в нея „много стара душа“, която успешно се вписва в сложните взаимоотношения на героите.

Предстоящи представления и признателност

„Деца на света“ ще се играе първоначално във Варна на 27 и 28 март, след което турнето продължава в Бургас, София, Пазарджик, Русе и Панагюрище – където спектакълът ще бъде показан на 30 април, в навечерието на 150-ата годишнина от Априлското въстание.

Димитър Маринов изказва благодарност към Община Варна за подкрепата и възможността премиерата да се състои именно на Международния ден на театъра. Специални благодарности получават и сценографът Томяна Томова, композиторът Асен Аврамов и целият екип, работил по постановката.

Изживяването на сцената – живият контакт с публиката

И двамата актьори подчертават значението на театъра като живо изкуство и споделят, че сцената им позволява да бъдат „пълнокръвни“, докато киното предимно изисква търпеливо чакане. „Театърът е актьорски живот, а киното е актьорска работа“, казва Маринов.

В процеса на репетиции и съвместна работа двамата артисти са изградили силна връзка, като Маринов споделя, че първото нещо, което го впечатли у Скорчева, е нейният постоянен и дълбок поглед, в който „не бива да се взираш“, защото крие душевност и сила.

Ели Скорчева по шеговит начин отбелязва трудността да изобразиш емоциите си без да се поддаваш открито на плач, а Маринов добавя, че поуките на живота и характера на мъжете и жените са основа за сложната им интерпретация на пиесата.

Творческо начало и бъдещи перспективи

Произведението е плод на адаптацията на класическата драматургия на Стефан Цанев и съвременния прочит на актьорите и екипа. Те вярват, че спектакълът ще докосне зрителите както с тъжните, така и с комичните си моменти, представени чрез дълбоката игра на Маринов, Скорчева и младата Ангелова.

Подготовката и първите репетиции със сценография, костюми и музика създават атмосферата за уникално изживяване, което публиката ще може да види и усети от 27 март във Варна и по българските сцени през следващите месеци.