Деян Донков използва театър, за да критикува замърсяването на природата
В ироничен видео етюд актьорът осмива безотговорното поведение към отпадъците край морето и призовава за лично чувство за отговорност
Актьорът Деян Донков иронизира хората, които замърсяват природата, като хвърлят фасове и семки на земята. Той публикува в социалните мрежи видео, в което се държи като типичен неподражаема „селяндур“, седнал на пейка край морето с разкрачени крака и грухтейки като прасе сред разпилян боклук. Целта му е чрез театрално изпълнение да акцентира върху безотговорното поведение на тези, които не използват кошчетата за отпадъци.
Театрален етюд срещу безхаберието
Видеото започва с ироничния монолог на Донков: „Здрасти, бате. Тука на морето цъкам семка, пушим цигарки, хвърлям си фасове тук.“ Той сочи тревата около себе си, покрита с боклуци, и се шегува, че не разбира предназначението на коша за отпадъци. След това се приближава към кошчето и сякаш се чуди дали то не служи за изхождане.
Преди края на представлението си Донков хвърля празна бутилка от минерална вода на земята, казвайки: „Затова си хвърлям нещата така и, бате, животът е перфектен.“ След това издава звук, наподобяващ грухтене на прасе, с което подчертава своята критика към замърсяващите.
Реакции и контекст
Сред коментарите под видеото се открояват мнения като „Мъка, братле, няма оправяне! Така ще си я караме, докато не мине някой и им зашие по един“ и „Браво, Донков. Всички селяци са в София и са пълни свине“. Тези отзиви показват, че публикацията предизвиква както смях, така и сериозно размишление върху темата за замърсяването и отношението към природата.
В момента Деян Донков е в почивка след интензивни репетиции за новото театрално представление „Последните часове на Мерилин Монро“. В спектакъла участва и неговата приятелка Анна Кошко. Премиерата на постановката е насрочена за 16 и 17 септември в Народния театър.
Културна инициатива със социален заряд
Чрез видеото Деян Донков използва своя артистичен талант за отправяне на социално послание. Той подчертава важността на личната отговорност към опазването на околната среда и осмива поведенчески модели, които вредят на природата около нас. Това е пореден пример за ангажираност на творческата общност към екологичните проблеми.
