Четири поколения Шопови отбелязват 105 години в българския театър и кино
От Мара и Христо Шопови до младата Амая – фамилията продължава традицията си в актьорското изкуство

Четири поколения актьори от фамилията Шопови отбелязват 105 години непрекъснат актьорски принос в българското изкуство. На 27 юли наследникът Наум Шопов-внук заведе дъщеря си Амая до Стената на славата до Театър 199, където тя видя отпечатъците на своя прадядо, актьора Наум Шопов-старши, който на същата дата би навършил 95 години. Ако Амая последва пътя му, ще бъде петото поколение Шопови в българския театър и кино.
Началото на легендарната фамилия – Мара и Христо Шопови
Всичко започва с Мара Шопова, родена на 1 октомври 1894 г. в Хасково. След основното си образование тя се установява в Стара Загора през 1920 г., където започва артистичната си кариера в местна самодейна група. Тя се омъжва за Христо Шопов, директор на читалищния театър в града.
На 27 юли 1930 г. се ражда синът им Наум – изключителен актьор, чийто живот е свързан със сцената още от ранна възраст. Спомня се, че по време на представленията майка му го кърмяла на сцената. Наум Шопов дебютира като стажант-актьор в ролята на Сеня в „Машенка“ на Александър Афиногенов.
Въпреки че е приет във ВИТИЗ, той е изгонен заради анонимен донос за „политическа неблагонадеждност“. Независимо от това, той покорява пет театъра без формално образование, като едно от ключовите му представяния е ролята на Фердинанд в „Коварство и любов“. Това привлича вниманието на режисьора Николай Люцканов, който го кани във Военния театър.
Там среща актрисата Невена Симеонова, с която се женят при необичайни обстоятелства – точно когато той получава документ за развод от първата си съпруга, за която рядко говори. В театралната история остава епизодът от 1977 г., когато Леон Даниел поставя „Хамлет“ с Наум Шопов и Невена като главни герои, но постановката е забранена заради „вражеска пропаганда“.
След трудния период двамата са възстановени на работа, като последва професионален възход за Наум – играе в Народния театър, киното и телевизията. Невена Симеонова има по-скромна кариера с по-малки театрални и кино роли, често като епизодична актриса.
Следващите поколения – Христо, Марияна, Лиза и Наум младши
От брака на Невена и Наум се раждат Христо и Елисавета (Лиза), които също избират актьорството за своя професия. Христо Шопов става значима фигура в българското и световното кино, с участие в международни продукции. Най-популярната му роля е на Пилат Понтийски във филма „Страстите Христови“ на Мел Гибсън от 2004 г., номиниран за три „Оскара“.
Христо е познат и с емблематични роли във филми като „Вчера“, „Маргарит и Маргарита“ и „Индиански игри“. В театъра той вече почти не участва, предпочитайки киното. Съпругата му Марияна Станишева е също актриса и кастинг режисьор, работеща активно и с международни проекти.
Лиза Шопова, дъщеря на Невена, също следва артистичния път, като освен в актьорството, се развива и като режисьор с отличия в български театрални фестивали. Тя е омъжена за актьора Христо Мутафчиев и от двамата имат син – Асен.
Четвъртото поколение се представя от Наум Христов Шопов – лекар по образование и актьор, с участие в популярния сериал „Откраднат живот“ и няколко филма, както и от Асен Христов Мутафчиев, който също завършва НАТФИЗ, учи в Англия и активно работи в театъра и киното. Двамата продължават да пишат нова страница в залата на фамилията.
Фамилия, носеща духа на театъра и киното
Шоповите са пример за семейство, което четири поколения последователно носи традициите на актьорското изкуство. Въпреки трудностите, политическите сътресения и различните исторически моменти, фамилията остава символ на българската култура.
През много десетилетия техните имена се свързват с българския театър и кино, както и с международни филмови продукции. В момента най-младият представител на фамилията – Амая Наумова Шопова – има възможността да бъде петото поколение актьори от знаменита династия.
Творческият път на семейство Шопови не само олицетворява историята на българския театър през XX и XXI век, но и продължава да внася свеж принос към културната сцена на страната.