Антони и Георги Стоев представят копродукцията „Аврора“ на София филм фест
Бащата и синът работят съвместно по филм за социализма в България през 50-те години с участието на италиански звезди
Операторът Антони Стоев и режисьорът Георги „Джеки“ Стоев, баща и син, работят заедно по няколко филмови проекта, като най-новият от тях – „Аврора“ – ще бъде представен на фестивала „София филм фест“. Това е първият пълнометражен игрален филм за Антони и едновременно сбъдната мечта за бащата, която носи над 15 години работа и подготовка.
„Аврора“ е копродукция между България и Италия и разказва историята на италиански журналист, изпратен през 50-те години от миналия век в България, за да проучи социализма в Източния блок. Главните роли са поверени на известния италиански актьор Франко Неро и Брено Плачидо, син на Микеле Плачидо, което предизвиква голям интерес в кинообщността.
Предизвикателствата при заснемането на „Аврора“
Антони Стоев споделя, че работата по „Аврора“ е особено комплексна, тъй като сюжетът изисква филмът да пресъздаде атмосферата на 50-те години и да бъде заснет на две различни локации – в България и Италия. Оперативната работа е съпътствана от ограничения, включително липсата на възможност да се обходят предварително локациите. Италианските колеги са подпомогнали екипа чрез изпращане на снимки, а добрата комуникация е била ключова за успешното заснемане.
„Беше интересно да се мисли и снима като оператор от 50-те години“, разказва Антони Стоев. „Тогава камерите са били огромни – по 50 килограма на рамото, докато днешните са много по-леки и компактни. Това е влияело на начина на движение и композиция на кадъра. Старите филми са с по-тежки, по-бавни движения на камерата, а модерното кино разчита на по-разчупена визия.“
Пътят към киното и работата с баща му
Антони израства в среда, изпълнена с артисти – баща му е режисьор, а майка му аниматор. Той прекарва детството си в студия за научно-популярни филми и спомени като гледането на филми на „Мовиола“ – първата машина за монтаж – са оставили траен отпечатък у него.
Въпреки обкръжението, пътят му към професията на оператор е изпълнен с трудности. Първо не е приет във Фотографския техникум и завършва Химически техникум, но страстта му към киното го насочва към НАТФИЗ, където е приет едва след третия опит. Комисията по време на изпита го пита защо избира операторската професия, а той отговаря с чувство за хумор, което е характерно и за баща му: „Защото тате каза, че ако нищо не става от мене, ще ме прави режисьор.“
Работата с баща му е описана като „сложна“, тъй като не винаги е лесно да се разделят личните отношения от професионалните. Все пак Антони предпочита да бъде операторът на Георги Стоев пред това да бъде само син: „Когато снимахме заедно първия ни документален филм, той ми каза: „Избираш – или си ми оператор, или си ми син“. Аз избрах да бъда оператор.“
Любов към киното и професионален поглед
Антони признава, че професията му заема много от времето и енергията му, но тя не е само работа, а и хоби. Той често прекарва дълги часове на снимачната площадка и макар да се чувства като работохолик, мотивацията му идва от интереса и разнообразието в киното.
Погледът му към филмите вече е различен – не може да ги гледа така, както обикновените зрители, тъй като обръща внимание на техническите детайли и грешките, които често присъстват дори в големи холивудски продукции.
Първият му опит в игралното кино е още преди 20 години с филма „Летете с Росинант“, режисиран от баща му. Тогава той осъзнава магията на снимачния процес и енергията, която създава екипът на терен – моменти, които не могат да се повторят в същия състав отново.
Антони Стоев обобщава опита си: „Работата с баща ми е специфична и незаменима. Да си оператор и син едновременно не е лесно, но това е предизвикателство, което прави нашето сътрудничество уникално.“
