Желяз Кондев разкрива истината за българската история и човечността

Писателят и общественик от Сливен споделя житейски уроци и критики към исторически митове в емоционално интервю

преди 5 часа Виктор Димитров

Желяз Кондев разкрива истината за българската история и човечността — Снимка © БТА

Писателят и общественик от Сливен Желяз Кондев акцентира върху човечността и добротата като основа на взаимоотношенията между хората в емоционално интервю за Българската телеграфна агенция (БТА). Той споделя своите житейски уроци и борби, които са го оформили като непримирим и честен глас на българската история и дух. През 2025 г. Кондев ще навърши 80 години, но остава верен на идеалите си и продължава да бъде активен в културния живот.

Борбата и посветеността в живота на Желяз Кондев

Желяз Кондев е известен с художествено-документалните си книги, посветени на бележити личности от българското Възраждане и историята на Сливенския край. Сред значимите му произведения са „Под небето на Сините камъни“, „Пред изгрев“, „Разкази за нашенци“, „Сказание за възрожденеца“ и „Апостола на българите“. Освен като писател, той има активна обществена роля – подкрепя театралното изкуство, организира национални конкурси и е ангажиран в църковни проекти.

През 1990 г. заедно с актьора Петко Апостолов поставя началото на български театър в Тараклия, Молдова, който днес функционира като професионален и ежегодно поставя по две български пиеси. От 2006 г. Кондев съвместно с Община Сливен организира Националния конкурс за поезия „Дамян Дамянов“. Той е част от Управителния съвет на Съюза на независимите български писатели и дарител за изографисването на храма „Света Богородица“ в Сливен.

Житейски уроци и историческа истина

Роден в село Драгоданово, Кондев преживява трудности и политически гонения от ранна възраст. Не е допускан в комсомола и гимназията заради баща си, който отказва да членува в ТКЗС. Въпреки това завършва средното си образование със съдействието на спорт – става футболист. „Спасява ме футболът“, казва той с усмивка.

Възрастният писател е известен с категоричната си позиция по отношение на българската история и ролята на Русия. Според него Русия не е освободила България, а е преследвала свои интереси по време на Освободителната война. Той открива архивни документи с изказвания на руски войници, които поставят под съмнение мотивацията на руската намеса.

Кондев се фокусира върху документалната проза, вярвайки, че тя разкрива истините, които са били потулени. Заслужава внимание и признанието му, че е първият, който пише за детството на Васил Левски. Той изразява мнение, че Апостола е бил несправедливо обвинен и че българите са имали възможност да го спасят, но не са го направили.

Сред неговите откровения е и тезата, споделена от Николай Хайтов, че гробът на Левски се е намирал в „Света Петка“ и е бил унищожен по политически причини. Кондев критикува и начина, по който се съхранява паметта на големи български личности като Добри Желязков и настоява за възстановяване на българските граници с цел промяна в мисленето и ролята на България на Балканите.

Съвременност и послания за бъдещето

Кондев споделя, че най-голяма радост му носят правнуците му, тяхната искреност и спонтанност. За съпругата си, която нарича „икона“, разкрива, че двамата си пожелават да доживеят още две правнучета. Към младите отправя съвета: „Гледайте човека в очите и мислете как да му помогнете, а не как да му навредите.“ За него почтеността и домашното възпитание са от изключително значение.

В чекмеджето на писателя стои неиздадена книга със спомени, обхващащи целия му живот – от детството до днес. Той изразява носталгия по традиционното книгоиздаване и напомня, че ароматът на книга не може да бъде заменен от дигиталните технологии.

Желяз Кондев завършва интервюто си с мисъл за значението на родовата памет, като я определя като „нишката, която ни свързва с корените“. Споделя също, че въпреки трудностите и забраните, е успявал да „лети“ из света в сънищата си и оценява първобитно-общинния строй като най-справедливия в историята.