Възпоменание в Бояджик за 149 години от трагедията на Бояджишкия бунт
Село Бояджик отбелязва с почит паметта на жертвите от кървавото събитие от 17 май 1876 г.

В село Бояджик, община Тунджа, Ямболско, се проведе възпоменателно събитие в памет на жертвите от Бояджишкия бунт, който тази година отбелязва 149 години от трагичните събития. Десетки жители и гости се събраха пред паметника „Априлец“, за да почетат паметта на загиналите и да поднесат венци и цветя. Бунтът е сред най-кървавите епизоди на Априлското въстание и оставя дълбока рана в българската история.
Памет и почит към загиналите
Кметът на община Тунджа, Станчо Ставрев, изтъкна значението на събитието и призова за официално признание на жертвите. „Наш общ дълг е да възстановим искането до Българската православна църква и до Сливенската митрополия за канонизация на жертвите на това трагично събитие в нашата история. Днес, заедно с вас, почитаме паметта на тези българи, оставили на тази земя, на това място, своя живот за свободата на нашето Отечество“, заяви той.
Кметът на село Бояджик, Елена Маджарова, допълни: „В тази историческа местност земята под краката ни е по-истинска и по-българска. Винаги ще помним оня ден, в който с кръвта си я напоиха нашите предци от родното ни село. Историята на Бояджик е написана с много кръв и кости и ние нямаме право да я променяме. Наш дълг е да я помним, да я предаваме на децата и внуците си.“
Исторически контекст на Бояджишкия бунт
Бояджишкото въстание, случило се на 17 май 1876 г., е известно още като Бояджишкото клане и се смята за едно от най-кървавите събития в рамките на Априлското въстание. Според исторически данни, близо 200 жители на селото, предимно жени и деца, са били убити при потушаването на бунта. Този брой класира събитията в Бояджик на трето място по тежест след погромите в Батак и Стара Загора.
Сред жертвите на клането е дядото на Джон Атанасов – изобретателя на компютъра. Той успява да спаси сина си Иван, който по-късно емигрира в Съединените щати и е баща на Атанасов.
Трагедията в Бояджик е останала в историята и под името „Кървавото хоро“, защото около 50 младежи от селото били принудени да играят хоро пред османския началник Шефкет паша, след което войниците му систематично ги избили.
Паметта като задължение
Събитията в Бояджик остават неизтриваеми следи в колективната памет на общността и цялата нация. Възпоменанието е знак на почит и стремеж към опазване на историческата истина.
Всяка година местните жители и гости се събират, за да отдадат почит на загиналите и да припомнят уроците от миналото на младите поколения. Така се поддържа жив споменът за жертвите, които са дали живота си за свободата на България.