В село Божурица отбелязаха храмовия празник на църквата "Св. св. Петър и Павел"

В село Божурица, област Плевен, бе отбелязан храмовият празник на новопостроената църква „Св. св. Петър и Павел“ с молебен за здраве и благоденствие, последван от курбан. На Петровден храмът прие за първи път вярващи, които запалиха свещички и измолиха успех както за себе си, така и за населеното място.

Молебен и освещаване на курбана

Молебенът бе отслужен от отец Антон и отец Йордан, който освен свещеник е и председател на Църковното настоятелство при храма в Божурица. В словото си отец Антон поздрави присъстващите с празника на светите апостоли Петър и Павел и сподели благословията на Плевенския митрополит Игнатий, който молитвено се включва в събитието и пожела здраве и успехи на всички.

След молебена бе осветен традиционният рибен курбан, който беше раздаден както на жителите на селото, така и на гостите, присъствали на празника.

История на строителството и значението на църквата

Строежът на новата църква в Божурица започва през 1991 г., когато е създадено Сдружението на духовно възраждане „Вяра“, със Симеон Боев като председател. Настоящият председател Павлина Йорданова разказва, че конкретният старт на строежа е даден на 12 юли 2006 г. – Петровден по стар стил.

Изграждането на храма е продължило близо 20 години и е финансирано изцяло чрез дарения от местни жители, хора свързани със селото, фирми и Плевенската митрополия. Църквата бе завършена и осветена на 13 юни същата година. Този ден е белязан с първото възпоменателно богослужение на храмовия празник.

„Вярата ни, че църквата трябва да бъде построена, ни е държала през всичките тези години“, казва Йорданова. Тя припомня и трудностите, сред които вземането на тухли от стари селскостопански постройки, които са били разрушени, за да подпомогнат строежа. Различни фирми и местни доброволци също са подпомагали изграждането на храма с доброволен труд.

Продължаване на традицията

Новата църква „Св. св. Петър и Павел“ не е първият храм в селото. Предишният е бил издигнат през 1863 г., но около век по-късно е бил съборен поради рушене. Новият храм решава да следва традицията и да носи същото име като предшественика си.

Служенията в църквата ще се извършват от отец Йордан, който съчетава амплоато на духовен водач и ръководител на църковното настоятелство, поддържайки духовния живот на християнската общност в селото.