Уникалната технология прави българското кисело мляко популярно в Япония

Българското кисело мляко се отличава с уникалните си бактерии и специфичната технология на производство, които са причината за неговата популярност в Япония, споделиха студентите Георги Пейчев и Силвия Лесова. Те представиха темата по време на събитие в Националния пресклуб на БТА в Пловдив, посветено на априлския брой на списание ЛИК на тема „България и световните изложения“.

Уникалната технология и бактерии в основата на българското кисело мляко

Георги и Силвия са четвъртокурсници в Университета по хранителни технологии (УХТ) специалност „Технология и качество на храни“, с направление „Мляко и млечни продукти“. Те обясниха, че характерният процес на производство на българското кисело мляко започва след пастьоризацията, когато при температура от 43 до 45 градуса по Целзий се добавят специфичните бактерии Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus.

„За да бъде киселото мляко наистина българско, то трябва да съдържа само тези два вида бактерии“, уточниха студентите. Те допълниха, че в разлика от киселото мляко, йогуртът може да се произвежда с добавка на други бактерии. От особен интерес е фактът, че тези две бактерии се развиват и размножават само при определен набор от условия, типични за България, поради което Lactobacillus bulgaricus е наречена „българската пръчица“.

Ползите за здравето от българското кисело мляко

Според Георги Пейчев и Силвия Лесова, консумацията на българско кисело мляко носи редица ползи за човешкото здраве. То подпомага дейността на перисталтиката и баланса на чревната флора, като в същото време допринася за здравината на костите, когнитивните функции и имунната система.

„Благодарение на ниското си pH българското кисело мляко стимулира добрите бактерии в организма и потиска развитието на патогенни микроорганизми“, обясниха студентите, които подчертаха значимостта на този аспект за здравето на потребителите.

Иновативни изследвания и учебната практика в Университета по хранителни технологии

Георги разкри, че темата на неговата дипломна работа е свързана с кашкавал, потопен в екстракт от пепел от рози – остатъчен продукт от производството на розово масло. Този екстракт се приготвя чрез смесване на пепелта с вода и етилов алкохол.

„Кашкавалът се потапя за 24 часа в разтвора, след което започва процесът на зреене. Първоначалните проучвания показват, че екстрактът предпазва външната кора на кашкавала от развиване на плесени и бактерии, като вкусът му става леко сладникав“, сподели Георги.

Учебната база на университета наподобява малка мандра, оборудвана с всички необходими машини и съоръжения за обработка на мляко. Студентите редовно експериментират с производство на различни сирена, кашкавали, кисело мляко, йогурти с плодови добавки и млечни напитки.

„В момента сме на стаж в реални условия на производство и сме решени да продължим кариерното си развитие в областта на млечната индустрия“, завършиха своите разкази Георги и Силвия.