Ученици и експерти обсъждат развитието на панаирния център в Плевен

Ученици от Плевен споделиха своите виждания за представянето на България пред света по време на представянето на априлския брой на списание „ЛИК“ със специална тема „България и световните изложения“. Събитието се проведе в Националния пресклуб на Българската телеграфна агенция (БТА) в Плевен и събра млади хора, ангажирани с култура, образование и икономическо развитие на родината.

Младото поколение за българската идентичност и природа

Десетокласничката Марта Милева от Средно училище „Иван Вазов“ изрази мнение, че България трябва активно да популяризира своята култура чрез народните танци, музика и богатството на традиционните народни носии. Тя сподели, че участието й в международни конкурси по народни танци винаги е завършвало с високи класирания, което говори за силата и красотата на българските традиции.

Ванеса Денева от Държавна финансово-стопанска гимназия „Интелект“ предложи страната да се представя и чрез природните си забележителности, които често остават недооценени дори от самите българи. Освен това, тя посочи, че интелигентността на българите също е фактор, който заслужава да бъде популяризиран.

Двете ученички бяха част от група младежи от двете плевенски училища, придружени от учителя си по български език и литература Ивелина Танева. Учениците участват активно и в създаването на ученическия вестник „Ваз буки веди“, който излиза в „Иван Вазов“ вече 15 години.

Плевен като пример за развитие на панаирна дейност

По време на събитието, управителят на „Партнерс експо“ ООД Лъчезар Табаков разказа пред БТА за историята и значението на панаирните изложения в Плевен. Фирмата, регистрирана през 1997 година, се специализира в организирането на изложби, панаири и бизнес форуми, насочени главно към малки и средни фирми, които търсят своята ниша на пазара.

Табаков подчерта, че в началото в Плевен са се представяли компании в различни области, които преди това бяха застъпени основно в Пловдив и Добрич. Плевен успя да се утвърди като малък панаирен център с активна комуникация с по-големия панаир в Пловдив. На първото изложение участвали 82 фирми, а на следващото броят им се увеличил на 360. Това демонстрира големия интерес и нужда от подобен форум за малкия и среден бизнес.

Сред изложителите имало и големи международни компании – немски концерн в строителството започнал дейността си с присъствие в Плевен, а автомобилни производители представяли новите си модели първо на тези изложения. Този факт е дал значим авторитет на панаирния проект, който получил подкрепа и от местните власти.

С разрастването на събитието, то се разделило тематично и обособило направления като автомобилен салон, строителство и архитектура, образование, животновъдство, растениевъдство и пчеларство.

Възможности и предизвикателства пред панаирите в Плевен

Лъчезар Табаков сподели също, че в началото имало успешен проект за сътрудничество с побратимените градове на Плевен, като Кайзерслаутерн, Ростов на Дон, Битоля, Браила, Горни Милановац и Велес. Тази инициатива е довела до обмен на фирми и идеи, като плевенски компании също са се представяли в тези градове.

Въпреки успехите, някои от проявите вече не се провеждат поради липса на подходяща материална база и променени пазарни условия. Например автомобилният салон имал десет издания, след което е отпаднал, тъй като почти всички марки вече имат собствени представителства в региона. Подобна е ситуацията и с животновъдното и изложението за образование.

Табаков не даде категоричен отговор с какво точно България трябва да се представи пред света, като подчерта, че това по-скоро е работа на министерствата и националните институции. Традиционно обаче страната е била разпознаваема с продукти като кисело мляко, мед и шопска салата.

Той изрази надежда, че Плевен може да продължи да се развива като панаирен град при наличие на ентусиазъм и достатъчна материална база, а за тази цел е необходима многофункционална сграда, която да послужи като център за събития и изложби.

Бъдеще и перспективи за България и Плевен

Събитието и мненията на младите хора и организаторите на панаири показват жив интерес към развитието на културния, образователния и икономическия потенциал на България. Популяризирането на традициите, природата и интелигентността, както и подкрепата на малкия и среден бизнес, са ключови фактори за утвърждаването на страната на международната сцена.

Плевен се утвърждава като град с потенциал да бъде център на панаирна дейност, ако се осигурят необходимите ресурси и се създаде модерна инфраструктура. Това би създало допълнителни възможности за бизнеса и младежите в региона да представят България пред световната публика.