Сабрие Ибрахимова от Самуил вече 15 години подкрепя приемни деца

Сабрие Ибрахимова от село Желязковец, община Самуил, вече 15 години отдава домът си и своята обич на приемните деца, които няма кой да отгледа. Тя преобразява живота на три деца, като им предоставя топлина, грижа и подкрепа там, където биологичните им семейства не могат. Историята ѝ е пример за изключително лично всеотдайност и любов към децата в нужда.

Пътят към приемното родителство и първата раздяла

На 68 години Сабрие Ибрахимова споделя, че заедно с покойния си вече съпруг отгледали с много труд и внимание пет сина – две от нейния първи брак и три негови. След като децата им пораснали и къщата се изпразнила, двамата решили да станат приемни родители, защото силно обичали децата и искали да помогнат.

Първото момче, което приели в дома си, било на 12 години. За две години приемното семейство му осигурило обич и подкрепа в труден момент. По-късно момчето било осиновено от семейство в чужбина, което виело за радост, но и с тежко чувство за раздяла. За да запазят връзката с корените му, Ибрахимова и съпругът ѝ му оставили всички книги на български език, снимки и други вещи, за да не забрави своя произход. В началото поддържали контакт с осиновителите, но с времето те намалели и прекъснали.

Продължението на семейството и грижа без граници

Въпреки болката от раздялата със първото дете преди 13 години, приемното семейство отново открило своя дом за друг млад човек – 22-годишния Юсеин Стефанов. Той постъпил при тях със сърдечен проблем – стенокардия, за който в началото дори не знаели. След редица прегледи и успешно лечение, Юсеин се превърнал в енергичен и жизнен младеж, който с помощта на приемната майка и семейството ѝ успял да развие своя потенциал.

Въпреки че финансовите помощи от държавата за Юсеин са прекратени при навършване на 18 години, Сабрие продължава да се грижи за него безвъзмездно. Тя разказва, че домът за него не е просто покрив над главата, а място, където той винаги е приет и обичан.

Инвестицията им във взаимоотношенията включва и закупуването на отделна къща за Юсеин, която те са придобили със средства, спестени от възнагражденията за приемната грижа. Този имот е нотариално вписан на негово име – нещо изключително рядко за приемните семейства в България.

Ибрахимова разказва, че преди пет години заедно със съпруга си взели решението да продължат да подкрепят Юсеин като свой собствен син. Сега цялото им семейство се старае да приключи ремонта на новия му дом, където Юсеин активно участва и помага с поддръжката.

Любов и подкрепа за най-малкия приемен син

Третото дете в дома на Сабрие е осмокласник, който се чувства щастлив и сигурен в приемното семейство. По думите ѝ, то учи с желание и постига отличен успех в училището в Разград. Домът им е достатъчно голям и повече от готови да създадат условия и за него да живее самостоятелно, но близо до Юсеин, като двамата да продължат да се подкрепят като братя.

Мечтата на по-малкия ѝ приемен син е да се образова и да стане начален учител след завършване на средното образование, което засилва още повече мотивацията и желанието на приемната майка да осигури спокоен и стабилен дом за всички деца.

Приемна майка с огромно сърце и вдъхновение

Сабрие Ибрахимова споделя, че децата – както биологичните ѝ, така и приемните – са ѝ всичко. Тя ги третира равностойно и силно се радва, че всички деца са си привързани, уважават се и взаимно се подкрепят. „Няма по-голямо щастие от това да те наричат „мамо“ и „тате““, казва тя с усмивка.

Приемната майка подчертава, че грижата означава да научиш децата на различни неща и да ги изведеш от лошите навици чрез диалог, разбиране и поставяне на граници. Тя е благодарна на съседите и общността в Желязковец, които оказват подкрепа и приемат децата като свои.

„За мен да си приемен родител означава да дадеш обич на едно дете и да му осигуриш щастливо бъдеще“, допълва Сабрие Ибрахимова.

Обществената роля на приемните семейства в община Самуил

Директорът на дирекция „Социално подпомагане“ в Самуил, Бюлент Мехмед, отбелязва, че добрите примери на приемните родители като Сабрие Ибрахимова трябва да бъдат популяризирани и уважени. Той подчертава, че в момента, когато младежите навършат пълнолетие, приемната грижа формално приключва, но връзката с приемния родител продължава.

„Това, което правят приемните родители за децата, буди възхищение и е уникално. Това са хора, които правят чудеса с любов и грижи, които излизат извън професионалните рамки“, допълва Мехмед.

Той изразява благодарност към всички приемни семейства от община Самуил, които изпълняват тази благородна мисия с голямо сърце, превръщайки домовете си в пристан за деца без дом.