Регионалният археологически музей в Пловдив представя изложбата "Открития"

Четвъртото издание на изложбата показва археологически резултати от сезона с тема "Археологията и законът"

Снимка © БТА

Регионалният археологически музей в Пловдив представя изложбата „Открития“, която показва най-значимите резултати от археологическите проучвания, извършени от музейния екип през изминалия сезон. Това е четвъртото издание на експозицията, която тази година е със специалната тема „Археологията и законът“. Посетителите имат възможност да се запознаят с организацията и регламента на археологическите разкопки, подчерта Екатерина Илиева, експерт „Изложби и събития“ в музея.

Артефакти от различни исторически периоди

В изложбата са включени предмети, датиращи от късния неолит до Средновековието. Археолозите на музея са провели проучвания на разнообразни обекти, сред които селищен център от VI–V век пр. Хр. в село Васил Левски, община Карлово, „Пещерно гробище – Чая“ край Чепеларе, антично укрепено селище в местността Горката в село Устина, както и находки в землището на село Скутаре. Особено внимание е отделено на Плоската могила на бул. „Брезовско шосе“ в Пловдив и на спасителни разкопки в различни части на града.

Сред акцентите е за първи път публичното представяне на главата на градската богиня на Филипопол, открита при спасителни разкопки в Епископската базилика. Включен е и каменен фрагмент от античен надпис, намерен при строителен надзор в Пловдив. Забележителни са останките от череп и рога на тур – изчезнал вид голямо говедо, както и керамична фигурка на кърмеща жена от Плоската могила, допълни Илиева.

Законова рамка и защитата на културното наследство

Изложбата акцентира на законовите изисквания, регулиращи археологическите проучвания. Тя описва процеса от издаването на разрешения за разкопки до опазването на обектите и резултатите от тяхната работа. „Има нужда да се повдига този въпрос, защото в общуването с публиката и инвеститорите често се наблюдава непълно разбиране за начина, по който се провеждат археологическите разкопки“, обясни Екатерина Илиева.

Тя допълни, че не всеки завършил „Археология“ може самостоятелно да прави археологически проучвания, тъй като има специален регистър на правоимащите лица, които трябва да притежават доказан опит и квалификация. Спасителните разкопки, извършвани при строителни дейности, са задължителни по закон според Закона за културното наследство.

Заплахата от иманярството и нейните последици

В изложбата се обръща внимание и на сериозната опасност за културното наследство, която представлява иманярството. „Това е дейност, която се извършва от хилядолетия и е дълбоко вкоренена в народната памет и фолклор, но хората често не я възприемат като престъпление“, посочи археоложката. Тя уточни, че набезите на иманяри са постоянни и навсякъде, което прави много обекти уязвими и налага те да бъдат проучвани именно поради тази причина.

Илиева подчерта, че „иманярите отнемат предметите от тяхната естествена среда, а в археологията контекстът и пространството, където са открити, са от изключителна важност“ за правилното им изучаване и опазване.

Още от категорията

Виж всички
Виж всички
Актуални новини
Последни

Дневни новини