Проучване разкрива влиянието на семейството върху политическите възприятия на младите

Негативните възприятия към политиката сред 36 процента от младите хора в България се формират основно в семейна среда, показва проучване на Изследователски център "Тренд". Това заяви Калина Захариева, председател на Сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите", при представянето на резултатите пред младежка аудитория на регионален форум в Пловдив.

Проучване сред младите и семейството като фактор

Анкетата, проведена през май тази година сред 800 респонденти на възраст между 15 и 29 години, разкрива, че мнението за политиката се изгражда предимно в семейната среда. Според Калина Захариева е много трудно обществото, медиите и институциите да променят нагласите на младите хора, които са усвоени още в дома.

„Много трудно обществото, медиите и институциите ще променят нещо, което е попито в домашната среда“, обясни тя пред Българската телеграфна агенция (БТА). Тази констатация поставя акцент върху значението на семейния модел при формирането на младежката гражданска идентичност и отношение към политическите процеси.

Младежкото овластяване и участие в обществения живот

Форумът в пловдивския хотел „Йегерхоф“ се организира в рамките на проекта "Младите могат", реализиран с подкрепата на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021–2025). Целта на инициативата е да се популяризира и стимулира младежкото овластяване – едно все още непознато понятие за българските младежи.

„Целта е дългосрочна и тя е да превърнем младежкото овластяване в усещане и реален достъп до участие в обществения, политическия и гражданския живот“, отбеляза Захариева. Тя допълни, че голяма част от младите не познават добре гражданските и трудовите си права, което според нея показва пропуски в гражданското образование.

Изследването констатира, че 64 процента от младите не знаят как могат да влияят върху местната власт – ключова стъпка към участието в политическите процеси. „За да се включат в партийния и управленския живот, на първо място трябва да бъдат мотивирани да гласуват и да участват в обществени акции“, допълни председателят на сдружението.

От друга страна, проучването на "Тренд" отчита, че над половината от анкетираните упражняват правото си на глас, което е положителен знак за гражданската ангажираност на младите.

Условия за участие и недоверие към институциите

Според Калина Захариева, младите хора желаят да бъдат политически активни и дори да станат лидери, но поставят изисквания: трябва да намерят кауза, която да защитава техните ценности, и да видят конкретни резултати от активността си.

„Това е ясен сигнал, че действащите политици не са успели да предложат близки до младите каузи, което налага преосмисляне на политиките и приоритетите“, каза тя.

Друг значим аспект е отношението на младите към медиите. Според проучването те имат ниско доверие към медийните източници и анализатори, докато се доверяват повече на семейството си. Средната оценка, поставена на медиите, е под „Добър 4“.

„Това може да се тълкува като високо ниво на медийна грамотност, но не съм напълно убедена в това“, коментира Захариева. Тя подчерта колко е важно добрите примери на активните млади граждани да бъдат по-видими в обществото и медиите, тъй като в противен случай усилията им остават незабелязани.

Медийната роля и ефектът върху младежката ангажираност

Доверието в семейството над медиите подчертава нуждата от балансирана и достоверна информация, която да подкрепя младежката ангажираност и да стимулира информираното участие в обществените процеси.

В заключение Калина Захариева изрази надежда, че с инициативи като „Младите могат“ ще се промени отношението на младите към политиката и ще се мотивират да поемат активно участие в развитието на страната.