Професори обясняват позицията на Захарий Стоянов към Русия и национализма

Професорите Пламен Митев и Пламен Павлов се обединиха около становището, че Захарий Стоянов не може да бъде категоризиран нито като краен русофил, нито като русофоб. Това бе подчертано по време на Седмите четения, посветени на живота и делото на българския възрожденец, които се проведоха в неговото родно село Медвен. Според двамата историци, най-важното за Стоянов е било утвърждаването на българските национални интереси и каузи.

Захарий Стоянов – между признателност и критика към Русия

В своя доклад професор Пламен Митев от Историческия факултет на Софийския университет разказа за сложните чувства на Захарий Стоянов към Русия, показани в неговата публицистика и исторически трудове. По думите на Митев, ако се анализира внимателно и обективно писането на Стоянов, става ясно, че той не е нито краен русофил, нито русофоб.

Стоянов изразява признателност към "великия руски народ", руската интелигенция и образованието, както и към финансовата подкрепа за българските национални каузи. В същото време той остро критикува руската имперска политика, като посочва, че „тиранията, деспотията, строгостта на законите, беззаконието в Русия са многократно повече, отколкото в самата Османска империя“. В „Записки по българските въстания“ и в биографиите си за Васил Левски и Христо Ботев, Стоянов отбелязва, че през XIX век руската империя преследва всичко неруско.

Непримиримият защитник на българските национални интереси

Професор Пламен Павлов от Великотърновския университет в своя доклад „Захарий Стоянов срещу домогванията на Азиатския департамент за Задунайская губерния“ анализира конфликта на възрожденеца с руската дипломация и плановете за превръщането на България в руска губерния. Той подчерта, че „Захари Стоянов е огромна фигура – той няма да бъде наречен русофоб, но не е и русофил, а е български националист“.

Павлов направи разграничение между „патриотите-националисти“ и „рубладжиите – петата колона на Русия“. Стоянов бе представен като твърд и непримирим защитник на националните интереси. В статията си „Авантюрите на руския царизъм“ той разкрива „страшната корупция в самата Руска империя“ и се противопоставя на мощната бюрократична машина, управлявана от арисрократи с големи финансови ресурси. Според Павлов именно личната нравствена сила на Стоянов го прави готов да „постави живота си на карта за България“.

Културна програма и награди на Седмите четения

Сред участниците в Четенията бяха доц. д-р Смилена Смилкова, председател на НЧ „Извор 1882“ – Медвен, с доклад за 140 години от Съединението, доц. д-р Николай Сираков от РИМ – Сливен с тема „Съединението и участието на Захарий Стоянов“, д-р Георги Ковачев от РИМ – Сливен, който разгледа „Захарий Стоянов и Сливен“, както и гл. ас. Николай Хрисимов от ВТУ с доклад за вестниците на възрожденеца.

По време на форума бяха отличени победителите в ученическия конкурс за есе на тема „Любовта на Захарий Стоянов към родината и какво е България за мен?“. Първото място бе присъдено на Камелия Златева от IX клас на СУ „Иван Вазов“ – Нова Загора. Второто и третото място спечелиха Надежда Рашева и Валиана Янчева от XI клас на ПМГ „Добри Чинтулов“ – Сливен.

Световноизвестната оперна певица Татяна Шиварова, потомка на Захарий Стоянов, поздрави участниците с музикално изпълнение заедно със съпруга си Марцио Фуллин. Събитието завърши с поднасяне на цветя пред паметника на великия български летописец, публицист, бунтар и държавник.

Значението на форума за съхранение на историческата памет

Седмите четения бяха организирани съвместно от Областната администрация – Сливен, Община Котел, Исторически музей – Котел, НЧ „Извор 1882“ – Медвен и кметството на селото. Форумът се провежда в навечерието на Съединението с ясната цел да се запази паметта за личността и делото на Захарий Стоянов, да се обогатят изследванията за неговия живот и принос и да се възвърне неговото място в учебните програми.