Проф. Христо Пимпирев отличи екипа за успешно пренасяне на живи ледени риби
В Пловдив бе отбелязан приносът на учени и музея в съхранението на редкия антарктически биологичен вид
Проф. д-р Христо Пимпирев поздрави екипа, който успешно върна живи ледените риби от Антарктида и се погрижи за тях по време на тежките плавания в Атлантическия океан. Това заяви той по време на специално събитие в Регионалния природонаучен музей в Пловдив, посветено на полярния континент, проведено тази вечер. Целта бе да се отбележи уникалността на колекцията и усилията на целия екип за опазване на тези рядко срещани организми.
Предизвикателствата при докарването на живите риби
Професорът разказа, че първата му задача след пристигането в музея била да посети аквариума с ледените риби, които вече са част от постоянната експозиция. Те са живо доказателство за успеха на безпрецедентната експедиция. Специалистите Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев са успели да доставят тези морски обитатели живи въпреки суровите условия по време на пътуването, включително тропически райони, екватора и бурите на океана.
Проф. Пимпирев подчерта, че ледена риба е изключително чувствителен ендемит на студените води, чиято кръв няма хемоглобин и е безцветна. Тя оцелява при постоянна температура под нулата и умира, ако водата се затопли с няколко градуса. Солидна подготовка и експертен екип били необходими за транспортирането и адаптацията на тези риби в условията на музея.
Научни изследвания и бъдещи планове от експедициите в Антарктида
Проф. Пимпирев разказа и за историята на известния френски изследовател Жан-Баптист Шаркот и неговия кораб „Pourquoi pas?“ („Защо не?“), който символизира смелостта да се изследват непознати светове. Той отбеляза, че идеята за живи експонати, като рибите в пловдивския аквариум, е само началото и в бъдеще може да се донесат и други живи представители, например пингвини.
Ученият даде подробности за посещенията на остров „Смит“ в Южни Шетландски острови. Тази дестинация е сред най-труднодостъпните поради стръмните скалисти брегове и силните вълни. Българският екип успял да стъпи там за първи път на 10 януари тази година, а на 12 февруари вземе и скални проби за геоложки анализ. Резултатите от тези изследвания, които показват голямо съдържание на медни минерали, ще бъдат публикувани скоро в престижното издание Antarctic Science на British Antarctic Survey.
Антарктида като природна лаборатория и глобални предизвикателства
Проф. Пимпирев подчерта, че Антарктида е водеща природна лаборатория, където се отчитат климатичните промени с последствия за цялото човечество. Той посочи, че покачването на морското ниво и повишаването на океанските температури ще доведат до сериозни миграции на населението, тъй като 40% от хората живеят в крайбрежните региони.
По думите му, България като нация трябва да се гордее с участието си в полярните изследвания, особено с наличието на научно-изследователски кораб и с принос в изследването на Южния океан, където климатичните и екологични фактори са най-сложни.
Екипът на РПНМ и образователната мисия
След това на събитието бяха представени и уредниците Кристиян Владов и Стефан Кюркчиев, които споделиха впечатленията си от първото участие на Регионалния природонаучен музей в антарктическа експедиция и процеса на транспортиране на ледените риби до музея.
Те отбелязаха, че целта им е не само да обогатят музейните колекции, но и да провеждат изследвания върху адаптационните механизми на тези организми при контролирани условия. „Нашият проект е пилотен и тези видове могат да бъдат видени само при нас. Предоставяме възможност на децата да се запознаят с уникалната природа чрез образователни програми и по този начин ги насърчаваме да обичат и опазват природата,“ заявиха те.
