Проф. Петко Петков за националната зрелост зад Съединението на България

Историкът проф. д-р Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ подчерта, че едно от основните условия за успешното Съединение на Княжество България и Източна Румелия е стихването на партийните боричкания и съсредоточаването на националната енергия върху обща цел. Той изнесе тази позиция по време на публичната лекция „Съединението в историческата съдба на българския народ“, организирана от Историческия музей „Искра“ и Литературно-художествения музей „Чудомир“ в Казанлък.

Съединението като акт на национална зрелост

Проф. Петков изтъкна, че макар партиите да не са спрели да действат и дори да проявяват дребнавост, по време на подготовката и защитата на Съединението партийността е била временно оставена на заден план. „Илюзията, подхвърлена от някои велики сили, че българите не са достойни за държавност и са неопитен народ, с този акт се оказва погрешна“, посочи историкът. Той припомни, че българите са доказали своята готовност за държавност въпреки натиска на великите сили, макар и с цена.

Професорът подчерта, че нито едно историческо събитие няма само положителни страни. От Съединението, както и от обявяването на Независимостта, са произлезли различни негативни последици. Сред тях той посочи враждата между България и Сърбия, за която вина имат сръбските управляващи, както и завишеното самочувствие на офицерите, ангажирани с организирането и защитата на Съединението. Това води до политически кризи като първия държавен преврат и насилственото сваляне на княз Александър I само няколко месеца по-късно.

Историческата памет и различните интерпретации на Съединението

Проф. Петков отбеляза, че фактологията около Съединението е добре известна, но историческата наука позволява различни интерпретации. Тя поставя събитията в контекста на хората и проблемите от съответното време, както и на актуалните съвременни въпроси. „Историята е интерпретативна наука – тя обяснява доказаните факти и дава възможност за нови гледни точки“, обясни той.

Историкът подчерта значението на историческата памет при осмисляне на Съединението. Според него има обща и в голяма степен вярна нагласа, че това е едно от най-почитаните български събития. В същото време е важно да не се пропускат и по-малко познатите негативни аспекти, свързани с този ключов момент в българската история. Такива дискусии обогатяват разбирането и спомагат за по-пълна картина на историческите процеси.

Съединението – гордост и съзнание за предизвикателствата

Публичната лекция в Казанлък беше повод за подчертаване на значението на Съединението като доказателство за националната зрелост и обединената воля на българите да имат своя държава. В същото време тя напомни, че всяко историческо постижение носи своите комплексни последствия, както положителни, така и негативни. Разглеждането на тези аспекти спомага за по-обективно осмисляне на миналото и неговата роля в съвременността.