Проф. Костов критикува здравната система за отказ на официална диагноза на дълъг Ковид
България не признава дългия Ковид, въпреки че 100-200 хил. пациенти имат нужда от помощ и потенциал за развитие на здравен туризъм
Професор Костов отправи сериозна критика към българската здравна система по време на конференция, като подчерта, че диагнозата дълъг Ковид все още не се признава официално у нас, а средствата за лечението ѝ не се отпускат. Той посочи, че въпреки липсата на официални данни от Министерството на здравеопазването, между 100 и 200 хиляди българи имат нужда от специализирана помощ за този проблем, но не я получават.
Отсъствие на официална диагноза и нуждата от грижи
Проф. Костов открои, че в България не се говори публично за продължителния Ковид, макар да засяга значителен брой хора. Той сподели, че профилактиката на състоянието има потенциал за развитие и може да се използва като част от здравния туризъм в страната.
За илюстрация професорът посочи примера на Германия, където разходите за здравеопазване са нараснали тройно, след като лечението на дълъг Ковид е включено в системата. За 2024 година сумата надхвърля 60 милиарда евро, като разходите за този вид лечение значително превъзхождат тези за миалагичния енцефаломиелит със синдром на хронична умора, познат у нас като „поствирална астения“.
Нереализирана статистика и висока смъртност
Проф. Костов обърна внимание и на смъртността в България, заявявайки, че страната заема второ място по този показател, а официалните данни са „лъжливи“. Той добави, че може да подкрепи думите си с факти и цитира изследване на списание Economist от преди по-малко от две години. В него е посочено, че надсмъртността, свързана с Ковид, включва още 30-40 хиляди души, чиято смърт по неговите думи е необяснима, но вероятно се дължи на продължителния Ковид.
Това води до заключението на професора, че реалната смъртност от Ковид у нас може да бъде около 80 хиляди души, почти двойно по-голяма от официално обявената.
Разнообразие в симптомите и липса на диагностика
Специалистът по белодробни болести сподели и обнадеждаващата информация, че дори и след тежко протичане на острата фаза на Ковид може да се постигне пълно възстановяване. Но същевременно предупреди, че дори при леки форми на инфекцията някои пациенти могат да развият продължителни симптоми.
Проф. Костов посочи, че най-често срещаните типове хронични прояви са респираторният, когнитивният и този на хроничната умора. Той отбеляза липсата на диагностичен тест и биомаркери за активен дълъг Ковид, както и на прогностични маркери, които да предскажат развитието на състоянието.
„Диагнозата продължителен Ковид не трябва да бъде изключвана“, подчерта той пред колегите си. Според представените данни около 35% от пациентите с остра инфекция могат да развият такъв синдром.
Перспективи за развитие на здравния туризъм
Професор Костов подчерта, че профилактиката и лечението на дългия Ковид имат потенциал да се развият като част от здравния туризъм в България. Тази област не само може да подпомогне засегнатите пациенти, но и да изгради нови възможности за здравната система и икономиката на страната.
