Проф. Георги Вълчев подчерта значението на знанието и образованието в 21-ви век

Ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ проф. Георги Вълчев заяви във Вършец, че знанието е най-конвертируемата част от живота на съвременните общества и подчерта ключовата роля на образованието и науката в развитието на 21-ви век. Изказването му беше направено по време на закриващата конференция „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, изпълнявана от Българската телеграфна агенция (БТА) с подкрепата на Европейската комисия (ЕК).

Знанието като ключов ресурс на новото време

Проф. Вълчев акцентира, че в съвременния свят борбата ще се води в три основни сфери – природни ресурси, нови енергийни източници и квалифициран човешки потенциал. „Инвестициите в образованието и науката са изключително важни и се развиват с бурни темпове“, посочи той. Според ректора, българските висши училища, включително Софийският университет, успешно се вписват в рамките на европейските и световни политически стратегии.

„Създадени са множество технологични среди и центрове за върхови постижения, финансирани от европейски и национални средства, които обединяват човешкия потенциал в България. Разнообразни институти, включително структури на Българската академия на науките, си сътрудничат, което позволява осигуряване на модерна техника и извършване на иновативни изследвания“, допълни проф. Вълчев.

Ректорът отбеляза и важността младите учени да бъдат бързо включвани в практическите изследователски дейности, „тъй като това е вълнуващо приключение, което ги изкарва отвъд теоретичното знание в аудиторията“. Това според него е съществен мотив за поддържане на високо ниво на научно обучение и ангажираност.

Европейска интеграция и отваряне към света

Втората тема, която проф. Вълчев засегна, бе интеграцията на българските висши училища в европейското образователно пространство. „С помощта на европейско и национално финансиране университетите все по-хармонично се вписват в общите европейски политики“, каза той. По думите му текущо се работи по създаването на Европейски университетски алианси, чрез които студентите ще имат възможност да продължават обучението си в партньорски университети из Европа.

Ректорът призова да се преодолее „комплексът за малоценност“, наследен от миналото, и сподели визията, че Балканите постепенно ще се освободят от негативните си стигми. „Светът е отворен, обществото ни също. Вярвам, че тези предубеждения ще изчезнат с времето“, подчерта проф. Вълчев.

Наука и международен престиж

Проф. Вълчев акцентира и върху ролята на знанието и науката за утвърждаване на позитивния образ на България в света. Той даде за пример последната българска антарктическа експедиция, която според него е била високо оценена и отразена от специалния кореспондент на БТА на място.

„Тази експедиция предизвика голям респект сред утвърдени научни държави. В Комодоро Ривадавия, където акостирахме, имаше истинско „цунами“ от български национален дух. Нашият посланик призна, че през цялата година не е постигнал толкова, колкото с нашето присъствие.“ Той посочи, че експедицията е довела до множество медийни изяви и е подпомогнала сключването на договор с университет в Патагония.

Устойчиво финансиране на висшето образование

Ректорът посочи също необходимостта от устойчивост във финансирането на образователните институции. „Проектното финансиране е полезно, но то не трябва да надделява над стабилното и дългосрочно финансиране на университетите“, обясни проф. Вълчев. Той призова държавата да работи за превръщането на инвестициите в образованието и науката в трайна и надеждна структура, която да стимулира развитието и да разширява възможностите на висшите училища.