Проф. Антон Тончев прогнозира лечение на парализата от гръбначно-мозъчни травми
Последните открития в трансплантацията на стволови клетки и международното сътрудничество ускоряват напредъка в неврологията
До 10 години лечението на парализата, причинена от гръбначно-мозъчна травма, може да стане възможно, прогнозира проф. д-р Антон Тончев, невробиолог и директор на Научноизследователския институт към Медицинския университет във Варна. Той направи изказването си пред БТА, като посочи, че последните постижения в областта бяха представени от японски учени на научния форум Black Sea Neurogenesis, организиран от университета във Варна.
Пробиви в лечението на гръбначно-мозъчни травми
Проф. Тончев обясни, че през изминалите двадесет години научните изследвания значително са задълбочили разбирането на процеса на образуване на нервни клетки преди раждането. Тези познания са ключови за разработване на методи, които да възстановяват образуването на клетки в увреден мозък, който по принцип губи тази способност.
Около преди десет години японски изследовател е направил значителен откривателски ход, като е успял да препрограмира клетки, които не са стволови, обратно в стволови клетки. След това те могат да бъдат диференцирани в мозъчни, бъбречни или чернодробни структури. Този пробив е в основата на терапията за лечение на гръбначно-мозъчни травми – едно от най-трудните за лечение заболявания на централната нервна система.
Японските учени са взели клетки от кожата на пациент, парализиран от шията след катастрофа, които са трансформирали в стволови, а после в нервни клетки. Те са били трансплантирани в увредената кухина на гръбначния мозък, където са образували малки неврони. Използването на собствени клетки на пациента решава два основни проблема – елиминира риска от отхвърляне след трансплантацията и не поставя етични въпроси, съобщи проф. Тончев.
Резултати и други научни постижения
Отчетено бе, че от четирима пациенти, при които е направена подобна трансплантация, един е успял да проходи, а останалите имат значително подобрение – те все още използват инвалидни колички, но могат да движат части от тялото си. В момента японският екип изследва причините за различната реакция към лечението.
Освен това, на форума бяха представени и други постижения, използващи сходни технологии. В областта на офталмологията учените съобщиха за лечение на някои видове слепота. Активни са и изследвания, насочени към болестта на Паркинсон, като първите клинични изпитвания показват подобрения при пациенти. По думите на проф. Тончев се очаква тези методи да станат широко приложими в рамките на следващото десетилетие.
Изследвания във Варна и важността на мозъчната активност
Учени от Варна също имат научни постижения в областта, въпреки че към момента работят основно с експериментални подходи, а не с директни приложения. Екипът търси нови гени, различни в стволовите клетки на примати в сравнение с мишките, които често се използват като модели. Целта е да се разберат видовите различия в генната експресия, което помага за разработването на по-ефективни терапевтични стратегии.
Проф. Тончев обясни, че приматите, включително човекът, имат с гънки мозък, докато мозъкът на други бозайници е гладък. Учените са изолирали гени, които стимулират делене на стволовите клетки при приматите, но остават неактивни при мишките. В момента се провеждат инвитро тестове, за да се оцени ефектът при човека.
Според учения, непрекъснатото натоварване на мозъка е необходимо за поддържане на неговата функция. Тъй като в съвременния свят не е нужно да се помни много информация, хората трябва да намират различни цели и задачи, които да активират мозъка. Проф. Тончев посочи, че четенето е особено полезно за тази цел. Той финализира с усмивка: „Най-важното е човек да мечтае, защото изкуственият интелект това не го може.”
Международно научно сътрудничество на Black Sea Neurogenesis
Четвъртото издание на форума Black Sea Neurogenesis се проведе в курорта Албена и събра водещи изследователи от Япония, САЩ, Германия, Испания, Швейцария, Великобритания и България. Конференцията бе подкрепена от Европейския съюз по проект TRANSTEM на Европейската комисия, като сътрудничеството на международно ниво допринася за бързото развитие на новите терапии в областта на неврологията.
