Първият български паметник на Кирил и Методий в Казанлък е открит през 1933
Издигнат със средства от дарения, паметникът подчертава духовното просвещение и културното наследство
В Казанлък през 1933 година е издигнат първият в България паметник на светите равноапостоли Кирил и Методий, създаден изцяло с дарения. Той се намира във двора на Профилираната хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, съобщи директорът на Историческия музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Автор на скулптура е Иван Топалов, чийто принос към българската култура е значителен, въпреки че творецът не винаги е получавал нужната признателност.
История и създаване на паметника
Иван Топалов, роден през 1906 година в село Търничени, но свързан с Казанлък и Пловдив, е само на 26 години, когато заедно със Стефан Василев поемат инициативата за изграждане на паметника. Това става по повод 50-годишнината на гимназията и е осъществено благодарение на широка дарителска кампания сред жителите на Казанлък. Въпреки тежката световна икономическа криза от 30-те години на миналия век, тогавашните хора успяват да съберат 2 хиляди лева и множество материали, което позволява паметникът да бъде завършен само за няколко месеца.
Според д-р Момчил Маринов тази дарителска активност заслужава висока оценка, тъй като е реализирана в много тежък период за страната. Освен че е първият паметник от такъв род, той е и силно въздействащ като послание. Изобразеният на него свети Методий е с характерен жест – с лявата си ръка той насочва вниманието към Библията, символизирайки значимостта на духовното просвещение и книжовността.
Значение и допълнителни факти
Първоначалната версия на паметника е изработена от гипс. Иван Топалов споделя, че при отливането е бил в таванско помещение, където главите на двете фигури буквално опирали в тавана. Това е само едно от доказателствата за неуморния му труд и отдаденост към проекта.
Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“, пред чийто двор се намира паметникът, има богата история. Тя е наследник на първото училище в Източна Румелия – Педагогическото школо, открито през 1883 година. Д-р Маринов подчертава, че въпреки тежките условия през онези години предците са съумели да създадат и запазят тази традиция, която и до днес е изключително значима за местната култура.
Освен това гимназията е свързана с множество известни личности от българската история и култура. Директорът на музея призова да се почитат делата на светите братя не само на 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, но и през цялата година.
Паметници на светите братя в България
Д-р Момчил Маринов поясни, че паметникът в Казанлък не е най-старият паметен знак в страната, посветен на Кирил и Методий. Най-старият е паметна плоча, поставена в дряновското село Керека на 6 април 1885 година. Тя отбелязва 1000-годишнината от смъртта на свети Методий, отбеляза кметският наместник на село Керека Йордан Дойнов.
Този исторически акцент подчертава дълбокото уважение и значимост, с които българските общества са почитали равнопоставените апостоли на славянската писменост през десетилетията.
