Първият български мострен панаир в Горна Оряховица се провежда през 1925 г.

Първият български мострен панаир е проведен в Горна Оряховица през 1925 г., съобщи директорът на Историческия музей в града Пламен Мадемов по време на среща във Велико Търново. Панаирът, иницииран от кмета Стефан Обрешков, бил ключов фактор за стопанското възстановяване на града след тежките последици от войните и земетресението в началото на 20-те години.

Произход и първи стъпки на панаира

Идеята за провеждането на панаир в Горна Оряховица възниква в периода след тежките национални катастрофи и сериозните поражения върху града, причинени от силно земетресение, унищожило 90% от сградите. Кметът Стефан Обрешков, отличаващ се с амбиция и дейност, успява през 1922 г. да получи разрешение от правителството на Александър Стамболийски за организиране на стопанско изложение.

Първото изложение е съсредоточено върху земеделски продукти, а малко след това се организира и второ, есенно с акцент върху животновъдството. Тази инициатива се оказва успешна и привлича вниманието на държавните власти. Особено важен момент за развитието на събитието е посещението на цар Борис III през 1924 г., който изразява високо мнение за организацията, давайки тласък за създаването на първия мострен панаир в България.

Развитие и значение на панаира за града

Организацията на панаира се базира на европейски модели от Франция, Австро-Унгария и Германия, видени от Обрешков и индустриалците от Горна Оряховица. Търновският регион е бил плътно населен и със добре развита транспортна инфраструктура, което допринася за успеха на инициативата.

Първият мострен панаир през март 1925 г. събира около 180 изложители и оказва положително въздействие върху икономиката и развитието на града. Същата година е открито и аеропристанището, което допълнително подчертава ролята на Горна Оряховица като важен транспортен и стопански център.

Държавната подкрепа е значителна – организирани са рекламни кампании, включително покани и плакати, както и осигурени облекчения при транспорта на изложителите. Първият каталог на панаира излиза тираж от 100 000 екземпляра и се продава с цел набиране на средства за събитието.

Падането на панаира и неговото наследство

Развитието на панаира е успешно до 1928 г., когато световната икономическа рецесия започва да влияе и върху България. Подкрепата от държавата постепенно намалява и през 1932 г. е проведено последното събитие само през есента. От следващата година лицензът за провеждане на панаира е прехвърлен на Пловдив, който се утвърждава като панаирна столица на страната до днес.

Интересен факт, посочен от Мадемов, е че първите радиоапарати в България пристигат в Горна Оряховица благодарение на панаира и неговите изложители. В архива на местния музей е съхранено и първото рекламно филмче, показващо атмосферата и участниците на събитието, както и възстановяването на града след земетресението.

Този ням филм с продължителност около десет минути и заглавки типични за немото кино може да бъде видян на официалния YouTube канал на Историческия музей в Горна Оряховица, отбеляза директорът.