Открит е древен град с павирани улици и крепостна стена край Суворово

Преди около 6800 години в района на днешния град Суворово е съществувало селище, чието устройство напомня на съвременен градски план, показват резултатите от археологическите разкопки, датирани между 4750 и 4600 години преди новата ера. Хората, живели там, са изградили павирани улици, подредили са сградите по предварително определена схема и дори са обособили зона с производствена функция. Освен това са защитавали населеното място с масивна крепостна стена, чийто строителен метод все още буди въпроси сред учените, разказа пред БТА ръководителят на разкопките археологът Владимир Славчев.

Уникална градоустройствена структура и „промишлен“ район

Разкопките през последните години се фокусират върху югозападната част на селището, където учените са установили, че постройките не са били жилищни, а изпълнявали по-скоро стопански и производствени функции. Този район може да се определи като предшественик на днешните „промишлени зони“. Павираните улици, покрити с камъни и замазани с глина, са ориентирани по основните посоки на света – север-юг и изток-запад, като светът е бил подреден в две линии от сгради.

В северната част, където е бил входът на укрепеното селище, археолозите са открили малък площад, което допълва представа за планиран градски дизайн. Подовете на някои от сградите са изграждани по два различни начина – в южната част от дървена скара, покрита с глина, наподобяваща днешните циментови плочи, а в северната половина – без дори трамбоване. Една от разкритите сгради е унищожена при силен пожар и в нея не са намерени множество находки, което предполага, че не е била предназначена за жилищни нужди.

Масивна крепостна стена и древни инженерни решения

Особено впечатляваща е крепостната стена, която е с дебелина над 1,6 метра и е изградена от два до три реда огромни каменни блокове. Тежестта и размерите им са толкова големи, че съвременните археолози не могат да установят с точност как са били транспортирани и вдигани на височина преди хилядолетия. Според Славчев вероятно са използвани специални системи като търкаляне върху дървени трупи или платформи, както и механизми с противотежести.

Тази строителна дейност свидетелства за наличието на развита инженерна и архитектурна мисъл още в каменно-медната епоха. Селището е било защитено не само заради заплахи от врагове, но и за опазване на произведената продукция, което подчертава високото му социално и икономическо значение.

Пожар, земетресение и заседналост на културата

Проучванията показват, че селището е било разрушено около 4600 г. пр. Хр. от земетресение, последвано от масивен пожар. Разкопките показват и по-стари периоди на обитаване под вече проучвания пласт, но засега изследванията се съсредоточават върху последния.

Селището заема площ от 1,4 хектара, което го прави най-голямото от каменно-медната епоха в Североизточна България. В рамките на защитената зона са се намирали значителни по размер жилища – едноетажни и двуетажни с площ от 120 до 140 кв. м, което само по себе си е изключително за времето си.

Според археолога Владимир Славчев каменно-медната епоха отличава от новокаменната с откриването на металургията и появата на специализирани производства, преориентирайки обществото към по-сложно социално устройство с появата на властимащи. Това се отразява и върху градоустройството, погребалните обичаи и търговските отношения в региона.

Организация и хигиена в древното селище

В селището липсват боклучни ями и дупки за тоалетни, което показва висок стандарт на хигиена и отговорно отношение към чистотата на обитаваната територия. Боклуците са изнасяни извън крепостните стени, което е напредничав подход за този период и е отличителен белег в сравнение с по-ранни и късни подобни култури.

На този етап не е открит некрополът на селището, който би могъл да предостави важна информация за начина на живот, обществения ред и вярванията на древните обитатели. Колко души са живели на територията все още не може да бъде уточнено, тъй като предстоят допълнителни изследвания и класификации на построените сгради.

Впечатляващи технологични постижения и културен контекст

Славчев отбеляза, че по това време хората вече са достигнали до техники за леене в сложни калъпи и изготвяне на здрави и масивни изделия от мед – постижения, които дори в по-късни периоди са предпочитали пред по-лесната работа с бронз. Последвалата култура Варна, известна с обработката на злато, според археолога е поставила акцент върху различни аспекти, без да достига високото ниво на строителна и социална организация, наблюдавани в средната каменно-медна епоха.