Отец Йоан Петров за значението на българските светии и вярата

В неделната си проповед по повод Деня на всички български светии, отец Йоан Петров, предстоятел на храм „Света Петка“ в Сливен и духовен надзорник на Сливенската епархия, изтъкна значимостта на светците, произхождащи от българския народ. Той подчерта, че тези свети личности са почитани не само в България, но и в целия православен свят, тъй като Православието не познава етнически граници.

Великите български светии и тяхната духовна роля

Отец Йоан посочи сред светците покровителката на храма - Света Параскева Търновска, както и Свети Йоан Рилски, Свети патриарх Евтимий и други значими фигури. Той припомни и блаженопочившия Сливенски митрополит Йоаникий, когото нарече „светило и голям духовник“. „Той даряваше светлина на всеки, който се доближи до него. Тези, които търсеха духовна истина, я намираха чрез него. И той, подобно на Христос, обикаляше много места, за да помага на всеки, но малцина бяха онези, които истински желаеха среща с него“, разказа свещеникът.

Духовният път, който светците са изминали, се превръща в пример за всички вярващи. „Нека по молитвите на днешните чествани светии Бог ни дари мъжество, сила и смелост да вървим уверено по пътя на светлината“, призова отец Йоан, като добави, че най-силното оръжие, дадено от Бога на човека, е любовта.

Значението на Деня на всички български светии

Денят на всички български светии се отбелязва във втората неделя след Петдесетница и почита всички светци, живели по българските земи от I век до наши дни. Тези светии са Християни от различни народности – някои принадлежат към местните племена, обитавали територията преди идването на славяните и прабългарите, други са били временни жители, войници или пленници, които са носили вярата си в сърцето и дори са жертвали живота си за нея.

След покръстването броят на светците значително нараства, включително епископи, народни просветители, монаси и праведни мъже и жени, които са посветили живота си на Бога и близките. По-късно стават известни и новомъчениците от време на османското робство, които също са почитани в различни населени места и манастири.

Образци на християнските добродетели в българската история

Първите светци на българските земи са апостолски ученици, които проповядвали Христовото учение. След тях се появяват мъчениците от ранните векове и славянските просветители – светите братя Кирил и Методий и техните ученици Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Сред почитаните личности са княз Борис-Михаил като покръстител, както и преподобните Йоан Рилски, Прохор, Гавриил, Йоаким, Йоан Кукузел, и патриарх Евтимий Търновски.

Други значими светии са Киприан Цамблак – митрополит на Киев и Москва, Пимен и Козма Зографски, Паисий Хилендарски, Софроний Врачански, както и новомъчениците Никола и тримата Георгиевци, които са почитани в София и населените места около Габрово – като Дамаскин, Лазар, Онуфрий и други.

Светлината на вярата в днешно време

В своето слово отец Йоан отбеляза, че християнинът търси Бога във всичко и че „Великден е всеки път, когато се събират двама или трима в името на Христос – и Той е между тях“. Той призова вярващите да приемат Божията любов и да намерят утеха в дома на Господа, особено в сегашните разделни времена.

„Блажени са онези, които чуват божествения глас и се отзовават на Божия призив, защото Бог ги вика не към преходното, а към вечното. Човек е в своето естествено състояние, когато пребивава в общение с Бога“, завърши проповедта отец Йоан.