Отец Давид във Велико Търново призова за зряла вяра и доверие в Бога

Отец Давид призова вярващите във Велико Търново винаги да имат доверие в Бога и да следват Неговата воля без да се поддават на детски желания и глезене. В проповедта си пред храма „Св. Мина“ той подчерта, че вярата изисква зрелост и мъжество, а истински плод дава само онзи, който жертва своето его и се откаже от своите прищевки в името на духовния път.

Доверието в Бога като път към зрялата вяра

Свещеникът започна с идеята, че в моменти като кръщението и влизането в църква ние сме призовани да забравим себе си и да последваме Христос. „Няма как да изпълним Божията воля, ако не направим това,“ каза отец Давид. Той сравни християнския живот с родителското възпитание на децата, които постоянно искат подаръци и внимание. „Християнинът трябва да изостави това глезене в своя живот. И Бог тогава ще ни подкрепи в делото,“ добави той.

Отец Давид подчерта, че Бог не се появява, за да удовлетвори прищевки, а за да ни подкрепи в необходимото и да допълни това, което ни липсва. Той идва при тези, които са силни и готови да извървят пътя до края. „Бог сякаш действа тайно в нашия живот, като устройва всичко, но ни оставя и нас да се борим,“ обясни свещеникът.

Пътят на жертвата и плодотворната вяра

Свещеникът напомни, че „ако не умре зърното и не падне в земята, то няма да произведе плод“, като подчерта, че себелюбието и егоизмът не водят до истинско духовно развитие. „Мъчениците дават най-големия плод в църквата, чрез своята вяра и саможертва,“ каза отец Давид. Той определи всички вярващи като малко или много мъченици – свидетели на Христовата вяра, които дават пример и сила на останалите.

Свидетелството на кладенеца на Яков и срещата със Самарянката

В своята проповед отец Давид припомни и евангелската история за жената самарянка, наследила кладенеца на Яков. Той разказа, че Бог е заповядал на Яков да изкопае кладенеца въпреки присмеха на хората, защото според тях там нямало вода. „Този кладенец е свидетелство за Божието действие в нашия живот – там, където е сухо и без надежда, бликва животворна вода,“ поясни свещеникът.

В срещата си с Христос самарянката разбира по-дълбокия духовен смисъл на думите Му за „вода, от която няма да ожаднява“ – разговор за небесното, а не за земните нужди. Отец Давид отбеляза как учениците също не разбират напълно тази идея, като гледат за обичайното. Жената вижда в Христовите думи спасение и става Негов свидетел пред сънародниците си, носейки посланието на вярата.

Вярата като източник на нов живот и радост

Свещеникът завърши с подчертаване, че чрез причастието вярващите се докосват до Христос и получават духовна храна. Той посочи, че Бог може да превърне невъзможното в възможно – от камък да направи хляб, от духовно сляп човек да направи зрящ, изпълнен с радост, която надхвърля светските стандарти.

„Тази неизчерпаема радост стои скрита в нас,“ каза отец Давид, като призова да се отхвърли съмнението, което убива духа и води до отчаяние. „Когато човек допусне съмнение, той става безсилен и безжизнен,“ допълни свещеникът, насърчавайки вярващите да останат силни и устремени в своята духовна вяра.