Обновиха храм "Св. Троица" в Каменар с доброволен труд и дарения

Храмът „Св. Троица“ в лознишкото село Каменар беше обновен благодарение на доброволните дарения и труда на местните жители. Това съобщи за Българската телеграфна агенция (БТА) Димитър Димитров от Каменар, който поясни, че средствата за ремонта са събрани много бързо с участието на съмишленици от селото, ръководството на община Лозница и местното кметство. Ремонтните дейности, включително монтажът на новата ограда, са извършени от местни майстори на доброволни начала.

Обединението чрез вярата и значението на храма

Според Димитров, което е обединило хората около този проект, е тяхната дълбока вяра – същата, която е била движеща сила и при построяването на храма. Той изказа искрена благодарност към всеки дарител и към всички, които са участвали с доброволен труд в обновяването на църквата.

Храм „Св. Троица“ е изграден през 1873 г. като масивна каменна сграда, леко вкопана в терена. Камбанарията към него е построена през 1904 г. от майстор Христо Наумов от Разград, като е разположена западно от самия храм. Това е описано в книгата „История на храмовете в Русенска епархия“ от архимандрит д-р Виктор Мутафов.

Исторически спомени и традиции около храма

В изданието си „Големият Дацков род – клонесто дърво в полето с жилави балкански корени“ Петранка Дацкова-Луканчевска разказва за обичая, свързан с камбаната на храма. Според нейните думи, дядо ѝ Христо и други силни мъже някога са издигнали метална дъска на последното, 38-о стъпало на камбанарията и са я забили със здрави въжета към двата странични края. Тази конструкция позволявала камбаната да издава по-силен и звънлив звук чрез удар с метален чук.

По-късно била закупена по-съвременна камбана. Традицията включвала, че по Велик петък, преди Възкресение и на Великден, клисарят заедно с помощник се изкачвали в камбанарията, за да бият едновременно двете камбани. Този двугласен звън обявявал предстоящото църковно опело на Иисус Христос и Възкресението, разказва още Дацкова.

Поддръжка и бъдеще на църквата

Църквата е осветена на 4 ноември 1928 г. от митрополит Михаил. До 1948 г. оградата около двора е била направена от тръни, а впоследствие заменена с масивен камък. През 1979 и 2000 г. са извършвани основни ремонти и конструктивно укрепване на сградата.

В последните години обаче оградата започва да се руши, което мотивира местните хора да се включат в ремонтната дейност. „Църквата трябва да се поддържа и не може да разчитаме само на някого друг. Радвам се, че успяхме с доброволния труд на хора от селото да възстановим оградата“, каза Димитров.

Той изрази и надежда, че младите хора, които са напуснали селото в търсене на работа, ще се завърнат, за да запазят духовния живот и традициите на Каменар, което би направило живота в селото по-смислен и пълен.