Нови документи за Васил Левски представени в Смолян
Изследвания разкриват подробности за османската агентурна мрежа и действията на Левски
Сборници от поредицата „Васил Левски. Нови документи и изследвания“ бяха представени на среща в Регионалната библиотека „Николай Вранчев“ в Смолян. На събитието бе посочено, че османската власт е разполагала с обширна агентурна мрежа, която е осигурила значителна информация за Васил Левски още преди той да стане обект на издирване след Арабаконашкия обир.
Документални свидетелства и нови факти
Дора Чаушева, директор на Националния музей „Васил Левски“, обясни, че сред представените документи има две писма от Любен Каравелов до Левски, получени от Апостола в края на октомври и началото на ноември 1872 г. Тя подчерта, че османската власт е разполагала с тези писма преди самия Левски, като така е знаела, че се подготвя въстание.
Сборниците съдържат и документи, които изясняват съдебните процеси срещу над 60 дейци, заловени след обира в Арабаконашкия проход на 22 септември 1872 г., ръководен от Димитър Общи.
Сред ценните открития е снимка на Васил Левски, намерена през 2015 г. от турски историк, изселник от България. На гърба на снимката има текст, от който става ясно, че именно по тази снимка Левски е издирван в Османската империя. Намерен е и уставът на Българския революционен централен комитет (БРЦК), преведен на османотурски.
Информация от османските архиви
Особено интересен е доклад на Дунавския валия до Великото везирство от 16 септември 1872 г. В него подробно е описана комитетската мрежа в Северна България и Дунавския вилает. Според Чаушева, в този документ се посочва, че Левски е изпратен от Букурещкия централен комитет в България с цел да създаде и активира комитетите.
От доклада става ясно, че османската власт е разполагала с информация още от пролетта на 1872 г., че именно Васил Левски стои зад създаването и организирането на тези комитети. По думите на директора на музея, тези документи налагат ревизиране на дългогодишната теза, че османската власт е научила за Левски едва след Арабаконашкия обир.
Целта на публикуването на новите изследвания
Дора Чаушева посочи, че изследванията, цитирани в сборниците, не са базирани само на османските архиви, а включват и документи от български архиви и ориенталските сбирки на Националната библиотека. Целта е новите документи да бъдат публикувани и направени достъпни за специалистите, за да се обогати историческата картина около дейността и личността на Васил Левски.
