Националният тракийски християнски събор „Спасовден“ ще се проведе на 29 май в Ямбол
Съборът събира наследници на тракийски бежанци и музикални състави от цялата страна
Националният тракийски християнски събор „Спасовден“ ще се проведе на 29 май в местността Бакаджик край Ямбол. В 19-ото издание на събора се очаква да участват наследници на тракийски бежанци, както и певчески и танцови състави от цялата страна, съобщиха на пресконференция в Ямбол Михаил Вълов, председател на Регионалното дружество „Тракия“, и Юлия Върбанова, секретар на организацията.
Организация и традиции
Съборът се организира от Съюза на тракийските дружества в България с подкрепата на общините Ямбол, Тунджа, Елхово и Болярово. Началото традиционно ще бъде дадено с водосвет. Участието не е свързано с конкурс, а заявките за включване се приемат до 10 май. Въпреки това, ако има забавяне с няколко дни, желаещите ще бъдат включени в програмата, уточни Михаил Вълов.
Ще бъде осигурен организиран транспорт с автобуси до местността Бакаджик. За целта желаещите трябва да предоставят списък с участници, допълни Юлия Върбанова.
Исторически контекст и значение
Съборът има своето начало още през 19-и век, когато жителите на близките села до Ямбол се събирали около манастира „Св. Спас“ в местността Бакаджик. По време на Руско-турската война църквата била разрушена и съборът прекъснал. В началото на 20-и век традицията била възобновена и продължила до 40-те години на миналия век, разказа Михаил Вълов.
През 1999 г. съборът бил възстановен с благословията на тогавашния Сливенски митрополит Йоаникий. Първоначално провеждан като регионален, от 2000 г. той се превръща в национален. Следват години с масово участие на около 4000 души, когато целият Бакаджик се изпълва с песни и празнична атмосфера.
Трагедия и възобновяване
На 28 май 2009 г. по време на събора се случва тежък инцидент – автобус с отказали спирачки катастрофира, при което загиват 18 души. Поради тази трагедия съборът не се провежда няколко години. Възобновен е през 2016 г. по инициатива на митрополит Йоаникий.
„Имахме духовна съпротива, не можехме да забравим случилото се, но той ни даде кураж да продължим напред. Решихме, въпреки скръбта, да продължим това дело, което за нас е дълг към предците ни и дълг към бъдещето и младите хора. На тези събори се създава духовната връзка с родолюбието на българите“, заяви Михаил Вълов.
