Музеят по история на медицината във Варна разкрива лечебни практики и фармация
Експонати проследяват развитието на здравеопазването от Античността до XX век с акцент върху народната медицина и влиянията през вековете
Музеят по история на медицината във Варна представя широк спектър от експонати, които проследяват развитието на здравеопазването от Античността до началото на XX век, разкривайки нетрадиционни и често забравени лечебни практики на нашите земи. Историкът и уредник Ели Маринова подчертава значението на народната медицина и прехода към модерната фармация в България.
Традиционна медицина и културни обреди
Според Ели Маринова, векове наред лечителите у нас са използвали билки за лечение, но също са прилагали и странни от съвременна гледна точка методи като употребата на прилепи и магарешки опашки. С навлизането на християнството медицинските практики се променят драстично – някои интервенции са ограничени, появява се т.нар. манастирска медицина, която е доминираща до Освобождението. Монасите преписват лечебни текстове, макар грамотността да е била ниска сред народа.
Поради липсата на държавни институции и професионални лекари дълго време хората са разчитали на народните лечители и природните ресурси. Ниското ниво на хигиена водело до чести епидемии, а детското здравеопазване е било практически неизпълнимо. В този контекст народната медицина играе ключова роля, а лечителите с познания в билколечението са спасявали животи. България е богата на лечебни растения – към 400 вида билки, от които 7 са ендемични. Традиционно на Еньовден се събират 77 и половина билки, символично за 77 и половина болести.
Арабски влияния и магически практики
През османския период медици и лечители започват да се запознават с арабската медицина, която е съпроводена и с „рецепти“ за гонене на зли духове, джинове и змейове. Така се появяват баянията и наричанията. Маринова акцентира, че и до днес подобни практики не трябва да се подценяват или осмиват, тъй като отразяват холистично разбиране за човека като съвкупност от дух, душа и тяло.
В средновековието народът е използвал прилепи за кръвопускане, вярвайки, че замърсената кръв трябва да бъде изведена при възпаления. На село почти винаги е имало „баба“ – мъдра жена, която се е грижила за акушерство и лечение. Тези жени не са били преследвани, а са били уважавани и търсени за помощ.
Практики и лекарства в по-ново време
Зъболечението се е свеждало най-често до изваждане на зъб, извършвано от бръснари и ковачи, използващи клещи, а обезболяването се е постигано чрез жабурене с ракия. Народните лечители са познавали и използвали контрацептиви, като сок от нар, който вероятно е служел като спермицид.
Лекарствата за тежки болести като сифилис често са били сурови и опасни – живак и арсен с билки, които днес са известни като неефективни и вредни. В същото време са използвани лечебна кал, луга, вендузи и метални гривни за регулиране на кръвното налягане.
Музейни експонати и съвременно значение
В музея е изложена цяла реставрирана аптека от средата на XIX век, собственост на варненеца Петър Апостолидис. През Възраждането осъзнават, че тежките заболявания не могат да се лекуват само с билки, затова започва внос на медикаменти основно от Германия и Франция. Аптекарите приготвяли лекарствата на място, използвайки разнообразие от хаванчета, мерки и теглилки. В аптеката са съхранявани и вещества като опиум и кокаин, които са били част от лекарствени препарати, а не взаимозаменяеми наркотични средства.
Любопитен факт е, че помощниците на аптекарите често са били левичари. Обяснението е, че при омесването и стриването на билки с лява ръка се използват по-малко мускули и се уморяваш по-бавно, позволявайки повече продукция за същото време.
Музеят разполага и с голяма колекция от опаковки на лекарства, които предизвикват студентите по фармация да изследват историята и свойствата им. Тъй като много от тези препарати не са документирани онлайн, младежите използват библиотеката на музея с над 5000 медицински заглавия на различни езици, за да открият информация за употребата и аналогията с днес.
История на лечението като културно наследство
Колекцията в Музея по история на медицината във Варна показва, че лечителската традиция в България е комплексна и включва както натурални, така и магически елементи, адаптирани в продължение на векове. Изследването на тези практики не само обогатява знанията ни за миналото, но и ни помага да разберем корените на съвременната медицина и ролята на народните вярвания в здравето и оздравяването.
