Митрополит Йоан подчерта значението на вярата и примера на Св. Прокопий

Варненският и Великопреславски митрополит Йоан отбеляза значението на постоянството във вярата и духовната борба на човека в проповедта си по време на храмовия празник на църквата „Св. прпмчк Прокопий Варненски“. На службата, която се състоя в деня на празника, той беше в съслужение с Врачанския митрополит Григорий и свещеници от Варненска епархия.

Смисълът на мъченичеството и примерът на светците

По време на Божествената литургия митрополит Йоан напомни, че смъртта на мъчениците е важна за всяка епоха в историята на Светата Църква. Той подчерта отговорността на светците да предават на поколенията вярата, любовта, милосърдието и дръзновението. „Достатъчна е паметта за тях, за да получим вечна полза“, посочи архиереят, като припомни, че през ХХ век броят на християнските мъченици надминава многократно този в предишните векове.

„Светиите не са свръхчовеци, а хора като всички нас. Те се отличават с изобилната си любов към Христос, стриктното изпълнение на Неговите заповеди и готовността, ако се наложи, да пожертват живота си за Богочовека“, каза митрополит Йоан и допълни, че именно в тази решимост се крие истинският живот на светците.

Св. Прокопий Варненски и неговото наследство

Митрополитът припомни ролята на Св. Прокопий като „новия Петър, просиял на българската земя“. Той изтъкна характеристиките на светия като личност, белязана от „отчаяние и покаяние“. Св. Прокопий бил възпитан в християнството още от млади години и на 20-годишна възраст решил да приеме монашество на Света гора.

„Обаче бащата на лъжата не спира да нашепва против монашеството, което довежда младия човек до отчаяние и напускане на света обител“, разказа митрополит Йоан. Светецът се отказва от вярата си, приема исляма и претърпява голямо духовно страдание. Впоследствие се обръща към духовник с желание да се помири и приеме повторно светите дарове, желаейки да стане мъченик за вярата. Духовникът му обяснил, че „мъченичеството е последното кръщение, защото пролятата кръв измива всеки грях, но човек трябва да е готов да понесе страданията“.

Житието на Св. Прокопий завършва трагично през 1810 г. по време на Руско-турската война (1806-1812 г.), когато турските гарнизони напускат бързо града. Той бил бит, вързан и влачен по земята, след което бил посечен с меч от предател – човек, отстъпил от вярата, на 25 юни, припомни митрополит Йоан.

Тържествено отбелязване на храмовия празник

След приключване на литургията, Врачанският митрополит Григорий също се обърна към вярващите с думи, в които призова да паметта за Св. Прокопий да бъде съхранявана и светецът да се призовава за помощ във всяко време.

Двамата архиереи осветиха коливо, което бе раздадено на присъстващите миряни. Освен това бе извършена лития около храма, водена от Представителния духов оркестър на Военноморските сили, създавайки тържествена и духовна атмосфера.

Духовното наследство като път към съвършенство

В словото си митрополит Йоан подчерта, че Христос и духовната борба са вечни, а леността и нежеланието да следваме духовния път ще бъдат изобличени след смъртта. „Имаме призив да бъдем съвършени като нашия Отец“, обобщи архиереят, отправяйки послание за упоритост и духовна устременост в живота на всеки вярващ.