Медицински сестри в Сливен протестират за по-добро финансиране и възнаграждение

Медицински сестри от Сливен се включиха в националния протест в здравеопазването, организиран от Синдиката на българските медицински специалисти, заради настояване за промяна в финансирането на болниците и за по-достойно възнаграждение. Те подчертаха, че системата е засегната от сериозна кадрова криза, която влияе негативно не само върху работещите в сектора, но и върху пациентите.

Причини за протеста и основни искания

„Не стачкуваме за заплати. Ние също се разболяваме, имаме деца и родители, които се нуждаят от медицинска помощ. Ако искахме само пари, щяхме да сме в чужбина“, заяви Мариета Шарапчиева, председател на синдикалната организация на медицинските специалисти в Сливен към МБАЛ „Д-р Иван Селимински“.

Според нея протестите продължават от 2019 година, но до момента не са довели до резултати. Шарапчиева сподели, че след последния протест на 2 юни от Министерството на здравеопазването не е получено ясно становище. Тя допълни, че въпреки усилията, е необходимо да се пристъпи към по-ефективни стачни действия, като синдикатът на медицинските специалисти вече е координирал действията си и с младите лекари.

„Хроничната умора и недостигът на персонал водят до грешки, които са непоправими. В нашата професия операционната сестра се подготвя поне десет години, а при сегашните нива на заплащане липсва необходимия кадър“, посочи тя.

Проблеми във финансирането на здравната система

Надежда Маргинова, член на управителния съвет на Синдиката на българските медицински сестри, акцентира върху системния проблем с финансирането. Тя обясни, че заплатите не са директно осигурени от бюджета на здравеопазването, а здравните заведения и болници често функционират като търговски дружества, финансирани от Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и кешови плащания.

„Министърът на здравеопазването не може единоначално да нареди заплатите на медицинските сестри, защото системата не му позволява това“, поясни Маргинова и допълни, че е нужна законодателна промяна в начина на финансиране.

Тя настоява механизмът на разпределение да бъде променен така, че доходите на медицинските специалисти да не зависят от броя на обслужените пациенти или административните решения на директорите. „Парите има, но въпросът е в това как се разпределят и кой взема решенията. Здравеопазването не може да бъде третирано по пазарни принципи – то не е бизнес. Колко струва здравето на българския гражданин?“, подчерта Маргинова.

Лична мотивация и призив към обществото

Въпреки че е напуснала системата и работи зад граница, Надежда Маргинова изрази стремежа си да се върне, когато получава достойно възнаграждение за своя труд. „Заклех се, че няма да работя в България, докато не получавам справедливо възнаграждение. Затова се включвам активно във всеки протест“, заяви тя.

Маргинова подчерта, че макар здравеопазването в България да не е приоритет за обществото, трябва да бъде приоритет за държавата. Тя отправи апел към пациентите да подкрепят медицинските специалисти и да търсят качествено здравно обслужване.

„Призовавам гражданите на Република България да бъдат истински европейци, да отстояват правата си и да изискват качествена медицинска грижа. Вашите здравноосигурителни вноски трябва да се използват по предназначение, а не да бъдат част от схеми за източване на здравната каса“, завърши тя.