Маестро Димитър Димитров и векът на Старозагорската опера

На 1 юли 2025 г. Старозагорската опера отбелязва своето 100-годишно съществуване, отбелязвайки вековен принос към българската култура и изкуство. Една от ключовите фигури в историята на театъра е Димитър Димитров, който в продължение на почти 40 години допринася за развитието и издигането на операта в Стара Загора, заемайки различни роли – от цигулар до директор.

Живот и кариера на маестро Димитър Димитров

Димитър Димитров (1929 – 1999) е роден на 11 юли 1929 г. в Кюстендил в музикално семейство, но още от детството си живее в Стара Загора при своя вуйчо Георги Стоянов, дългогодишен концертмайстор в операта. Започва творческия си път като цигулар в оркестъра на Старозагорската опера през 1947 г., а по-късно завършва Българската държавна консерватория с дирижиране.

От 1958 г. той е диригент в операта и постепенно се издига до главен диригент, главен художествен ръководител и през 1979 г. става директор на първата извънстолична опера в България. Под негово ръководство театърът се превръща в значим културен център и прави свои традиции, като започва ежегодните Декемврийски музикални дни, които след откриването на новата сцена през 1971 г. стават фестивал на оперното и балетното изкуство.

Впечатления от съвременници и наследство

Спомени за маестро Димитров споделят дългогодишни музиканти от операта. Савина Кулова, пианистка в театъра в периода 1967 – 2006 г., отбелязва неговата трудова дисциплина и внимание към детайла, особено при репетициите в „Малката зала“. Тя разказва, че Димитров е бил строг и взискателен, държал е на висок професионализъм и е обичал особено творчеството на Пучини.

Александър Марулев, бас и бивш директор на операта, подчертава, че „маестро“ е бил перфекционист и несравним професионалист, чиято работа и посока са оформили епоха в историята на театъра.

Главният асистент д-р Емилия Жунич разказва за скоро установения контакт с диригента през 1998 г. по време на подготовката за концертно изпълнение на „Дон Жуан“ от Моцарт, когато маестро демонстрира изключителна отзивчивост и внимание.

Последни години и памет

В края на живота си Димитър Димитров продължава да води репетиции и да дирижира, макар и по-рядко след 1994 г., когато се оттегля от активна дейност. Последната репетиция е две седмици преди смъртта му през февруари 1999 г. Той умира на 5 февруари 1999 г., на същия ден, когато от операта си отива и дългогодишният художник Петър Русков.

Спомените на музиканти като Савина Кулова обобщават значимостта на Димитров: „Димитров, Русков и режисьорът Георги Петров бяха трите стълба на операта в продължение на десетилетия. На тях дължим множество отлични постановки.“

Отличия и принос

• Орден „Кирил и Методий“ първа и втора степен
• Първи награди от национални прегледи на оперното изкуство (1979 и 1985 г.)
• Голяма награда на Стара Загора за цялостна музикална дейност (1988)
• Почетен гражданин на Стара Загора (1996)

Димитър Димитров остава в паметта като изключителен професионалист, който е повлиял съществено на оперното изкуство в България. Музиковедът Розалия Бикс описва неговия житейски и творчески път като посветен на строгата работа и съвършенството, като отбелязва, че в моменти на топлота е личала и неговата дълбока самота.

Старозагорската опера – символ на традиция и развитие

Вече 100 години Старозагорската опера е водеща институция в културния живот на България извън столицата. Постигнатото от Димитър Димитров и неговите колеги представлява важна част от културното наследство на страната, запазвайки високи професионални стандарти и създавайки условия за изява на множество известни български и световни изпълнители.