Кметът на Шумен настоява за държавно финансиране на контрола върху язовирите

Кметът на община Шумен проф. Христо Христов подчерта необходимостта държавата да осигури финансов ресурс за контрола върху язовирите, когато възлага такъв ангажимент на общините. Той направи това изказване в контекста на законодателни промени, обсъждани в момента, които имат за цел да изравнят ролята на общините в управлението на язовирните ресурси.

Състояние и важност на язовирите в Шуменска област

Общината в Шумен разполага с общо седем язовира, от които два – „Ивански 2“ и „Овчарово“, са трайно пресъхнали, а останалите пет – „Велино“, „Илия Блъсково“, „Царев брод - 2“, „Соара“ и „Белокопитово“, се използват за рибовъдство и са отдадени на арендатори, без да се ползват за напояване. Единственият важен за питейно-битови цели язовир на територията е „Тича“, който се управлява от Министерството на земеделието и е основен източник на вода за Шумен, Велики Преслав и около 80% от необходимата вода на Търговище. Освен това от „Тича“ се осъществява и напояване.

„Водата е проблем номер едно и ние трябва да приоритизираме отговорностите – първо за хората, след това за земеделските производители и за ВЕЦ-овете, където е необходимо. Това трябва да се реши заедно с общинските съвети, защото с тях сме най-наясно как трябва да се използва водният ресурс, който е в интерес на хората“, заяви проф. Христов пред БНР.

Различия в собствеността и правомощията на общините

Според кмета на Шумен, ситуацията с язовирите в страната е много разнообразна и общините са неравнопоставени по брой язовири, за които носят отговорност. Той посочи, че има 115 общини, притежаващи между 1 и 10 язовира, докато някои държат по над 200. Тази специфика поражда различни гледни точки сред кметовете относно управлението на язовирите.

Проф. Христов обърна внимание на въпроса дали кметовете трябва да имат правомощия по разпределението на водата за напояване, особено когато язовирите не са в собственост на общините. „В Шумен кметът, Общинският съвет и областният управител отговарят за осигуряването на питейна вода. Хората търсят помощ от общините, не от министерствата“, подчерта той. В този контекст кметът изрази загриженост да не се стигне до подобна на проблема с водата в Плевен ситуация, която според него би могла да бъде избегната, ако отговорността е била изцяло в ръцете на местната власт.

Необходимост от финансово обезпечаване на контрола

Проф. Христов изрази критика към законопроекта за промени в Закона за водите, тъй като в него не е предвидено осигуряване на допълнителен финансов ресурс за общините, които получават нови задължения по контрол над язовирите. „Има постоянно вменяване на отговорност, без да се осигуряват средства. Контрол може да има, ако имаш ресурс – човешки и финансов“, подчерта той.

Сред положителните оценки към законопроекта кметът спомена, че местните власти са по-добре запознати с нуждите от вода за земеделските площи. Това ще позволи по-стриктен контрол върху използваните количества вода, с което се цели ограничаване на неефективното й ползване.

Общественото обсъждане на внесените предложения продължава до 9 септември 2025 година и представлява важна стъпка към балансиране на отговорностите в управлението на водните ресурси в страната.