Казанлък е символ на България и мост към Европа според БТА

Казанлък е признат като символ на България в Европейския съюз, заяви генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев по време на конференцията по проекта „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“, подкрепен от Европейската комисия. Събитието се проведе в Националния пресклуб на БТА в Казанлък.

Казанлък — символ и мост към Европа и света

Казанлък се възприема не само като български символ в ЕС, но и като връзка между страната и останалия свят, особено Европа, посочи Кирил Вълчев. Той припомни историческото присъствие на розата като символ, който може да се проследи от стенописи на о. Крит отпреди 5700 години до рисунки в Помпей от I век сл.Хр. Розовата вода първоначално е документирана през IX век в Персия, а през XVII век там започва дестилация на розово масло. През вековете розата се разпространява в Испания и достига България през Турция.

Казанлък е опорен пункт за разпространението на розово масло по света, като и днес местни традиции и бизнес практики са свързани с експорт и култура на розата. Например, нигерийски бизнесмени, завършили в България, поддържат розови насаждения в Нигерия, а във Виетнам се провежда фестивал на българската роза. Казанлък е побратимен с 18 други града, където розата е почитана, което е документирано в изложбата „Розата на приятелството“ в Музея на розата.

Исторически и икономически успехи на розопроизводителите в Казанлък

Генералният директор на БТА акцентира, че още в средата на XIX век в Казанлъшко са съществували 1271 казана за производство на розово масло, преди България дори да е възстановила своята държавност. През 1858 г. е установена първата търговска къща за износ на розово масло от Димитър Папазов, която разширява дейността си във Великите градове като Париж и Ню Йорк.

Преуспяването на българските търговци било широко признато, с множество златни медали на международни изложения във Виена, Филаделфия, Чикаго, Белгия и Франция. Институтът по маслодайната роза, създаден през 1968 г., е плод от дългогодишни държавни и научни усилия, започнали през 1907 г. в Казанлък.

Вълчев подчерта, че Казанлък е пример за предприемачество, наука и култура, които са част от българския успех и обогатяват образа на България в ЕС. Градът е сред десетте български града с най-голям принос към БВП, благодарение на развитата промишленост и качественото образование.

Българският принос и съхранените традиции в целия ЕС

Проектът на БТА "Европа на Балканите: Заедно чрез знание" има за цел да подчертае обмена на знания между българите и балканските народи с останалите европейци, като отбелязва важни исторически, културни и икономически приноси от различни градове и региони на България.

Сред другите акценти са:

• Пловдив - приносът в хранителната индустрия на Балканите.
• Велико Търново - значението за европейската цивилизация чрез съхраняване на християнството.
• Сливен - пример за осведоменост и индустриални постижения още през XIX век.
• Варна - най-големият български град на Черно море, наследник на древна цивилизация.
• Плевен - пример за гражданско общество с граждански протести.
• Добрич - значението като плодородна земя и предизвикателствата с демографията.
• Хасково - развитие на млади таланти чрез национален литературен конкурс.
• Ловеч - символ на култа към знанието и първото изпълнение на химна „Върви, народе възродени“.

Много от българските градове, включително Русе, Кърджали, Пазарджик, Ямбол и други, допринасят със своите исторически, културни и икономически традиции за многообразието и силата на Европейския съюз.

Ролята на медиите и БТА в представянето на българските успехи

По време на конференцията беше изтъкната ключовата роля, която българските медии играят в документирането и представянето на постиженията на страната в ЕС. Генералният директор Кирил Вълчев посочи, че БТА е открила и възстановила множество национални пресклубове, сред които и първия пресклуб в Казанлък, който е отворен отново през 2022 г.

През 2023 г. публикациите, свързани с Казанлък, почти се удвоиха, което според Вълчев е знак за засиленото внимание към града. Проектът „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ продължава да разказва за българските и балканските приноси към общата европейска култура и развитие.

България в Европа: Обмен на знание и утвърждаване на идентичност

Конференциите по проекта се провеждат на различни места в България и Балканите, като всяко събитие подчертава специфичния принос на региона за европейската култура, икономика и общество. Теми като промишленост, образование, култура, история и социално развитие са част от обширната рамка, в която България представя своята роля в ЕС и света.

Кирил Вълчев отбеляза, че българската азбука, част от която е кирилицата, стана третата официална азбука в ЕС благодарение и на участието на България. Това засилва идентичността и значението на страната в европейския културен контекст.

Проектът потвърждава, че обменът на знание и култура между балканските народи и останалата част на ЕС е основа за взаимно разбиране и сътрудничество.