Изследват биоразнообразието в природен парк "Сините камъни" с иновативни методи
Зоологът Николай Долапчиев разказва за състоянието на дивата фауна, заплахите и усилията за опазване на парка край Сливен
Природният парк „Сините камъни“, разположен в непосредствена близост до град Сливен, успява да запази богато биоразнообразие, въпреки човешкото присъствие и градската среда около него. Това заяви зоологът Николай Долапчиев в интервю за БТА. Той е главен асистент в Българската академия на науките (БАН) и работи в два института – Института за биоразнообразие и екосистемни изследвания и Института за космически изследвания и технологии.
Изследване на дивата фауна чрез иновативни методи
Николай Долапчиев разказа как съчетава работата си в двата института, обяснявайки, че макар това да изглежда необичайно, връзката между тях е логична. Учените използват дронове и дистанционно въздушно наблюдение, за да проучват бозайници като елени, сърни и диви свине в парк „Сините камъни“.
„Световната практика доказва ефективността на въздушното наблюдение, но у нас този метод току що започва да се прилага за изследване на диви животни“, посочи зоологът. Той допълни, че фотокапаните са друг важен инструмент в наблюдението, особено за животни, които са активни през нощта или избягват човешко присъствие.
Биоразнообразието в парка и заплахите за него
В парка са засечени 13 вида диви животни, сред които благороден елен, сърна, дива котка, златка, белка, язовец, лисица, чакал, обикновен сънливец, таралеж, катерица и заек. Вълци и мечки не са регистрирани в района.
Сърната е най-често засичаният вид, което се дължи на липсата на естествени хищници като вълци. Това спомага за стабилната ѝ популация, но основна заплаха за нея остават бездомните кучета, които се скитат в парка. „Те са сериозен проблем, тъй като могат да нападат дивите сърни“, обясни Долапчиев.
По-едрите животни като благородния елен също обитават парка, като техният брой е поне десет. Експертът отбелязва, че този величествен вид е застрашен от бракониерство, което представлява сериозна заплаха за запазването му.
Що се отнася до хищниците, чакалите, лисиците и язовците се хранят главно с дребни гризачи и зайци и не застрашават по-големите животни в парка. Дивата котка, която е застрашен вид, среща заплахи най-вече от хибридизация с домашни котки, въпреки че са регистрирани чистокръвни диви котки. Зоологът посочва, че фотокапаните са ключови за документиране на този вид и други редки животни.
Интересни наблюдения и активна защита на природата
Новите данни показват, че две сходни белки – златка и обикновена белка, обитават едни и същи местообитания в парка, макар преди това те да се свързваха съответно с планински и равнинни райони. Катериците са широко разпространени, а фотографираният за първи път през миналата година обикновен сънливец се движи както в ниските части на територията, така и на височина до 900 метра.
Един от най-забележителните случаи в района е появата на дива коза, заснета преди две години от колега на Долапчиев от организацията „Зелени балкани“. Все още обаче тя е единичен индивид и се очаква дали ще се установи трайно в парка.
Зоологът подчерта, че дивите животни успяват да се адаптират към влиянието на човека, но е необходима постоянна грижа за опазване на природата и образование на обществеността относно нейната стойност.
Заплахи и грижа от страна на обществото
Сред основните заплахи за дивата фауна в „Сините камъни“ са бракониерството и замърсяването. Николай Долапчиев описва жестоките практики, като поставяне на примки по животинските пътеки, в които животните умират бавно и мъчително. Тези пътеки, познати на бракониерите, често съвпадат с местата на поставяне на фотокапани, като понякога техниката им е обект на кражби.
Замърсяването с битови и строителни отпадъци, включително бутилки, тухли, автомобилни гуми и други боклуци, достига дори високи надморски височини и уврежда екосистемите и животните в района.
Освен заплахите обаче, в парка има и много хора, които полагат усилия за неговата защита. Доброволци се занимават с почистване, залесяване и грижа за природата – действия, които дават надежда за бъдещето на биоразнообразието в „Сините камъни“.
В същото време природозащитници изразяват притеснения от решения на Общински съвет – Сливен за създаване на селищни образувания в местностите Даулите и Карандила. Протести са организирани и предстоят съдебни обжалвания за опазване на парка.
Зоологът съветва туристите да използват маркираните маршрути, за да избегнат опасности и да не притесняват животните, да се движат тихо и отговорно, без да оставят отпадъци, за да се поддържа балансът между хора и природа.
