Изложбата "Магията на Долнослав" представя праисторически съкровища в Кюстендил

В Кюстендил бе открита изложбата „Магията на Долнослав“, организирана от Регионалния археологически музей в Пловдив. Тя се провежда в изложбената зала на джамията „Ахмед бей“ и включва археологически находки от селищната могила Лопките край село Долнослав, Пловдивско.

Археологически съкровища от праисторическа епоха

Експонатите датират от ранния неолит до ранната бронзова епоха, обхващайки времевия период от края на VII до началото на III хилядолетие пр.н.е. Най-много образци има от късната каменно-медна епоха, известна като халколит (VI – средата на IV хилядолетие пр.н.е.). Много от предметите се излагат за първи път пред публика, а част от тях получават нова интерпретация.

Това обясни Росица Миткова, завеждащ фонда „Праистория“ в Пловдивския музей и автор на изложбата.

Тематика и акценти в изложбата

„Идеята на изложбата е чрез находките от един обект – селищната могила Лопките, да се покаже кръговратът в природата и човешкия живот“, обясни Миткова. Експозицията е структурирана в десет теми, представени в отделни пана, като основен акцент е най-ранната металургия на Балканския полуостров. Тя се развива по нашите земи през златния V хилядолетие пр.н.е.

„Това е период, в който хората започват да извличат метал от руда и да изработват различни инструменти и украшения – започвайки с игли и накити и преминавайки към по-едри предмети“, допълни тя.

В изложбата са включени керамични изделия, текстил, предмети от еленов рог, антропоморфни и зооморфни фигурки, магически и култови предмети. Представено е и единственото златно изделие от селищната могила, синхронно с Варненския халколитен некропол.

Култови символи и най-ранни знаци за писменост

Сред експонатите са представени и предмети, свързани с почит към богинята-майка, ключова фигура, асоциирана с раждането и смъртта. „Акцентът е върху нея като водеща божествена фигура“, уточни Миткова.

Тя посочи, че голяма част от пластиките са чупени, което може да е било ритуален акт. „Някои колеги смятат, че счупването е служело като символичен жест на приятелство чрез подаряване на парчета“, обясни тя.

Въпреки липсата на писменост в периода на изложбата, Миткова посочи, че върху някои фигурки се откриват най-ранните знаци, които са използвани в определени комбинации на конкретни места. Това подсказва, че тогавашните хора са имали средства за комуникация и предаване на знания от поколение на поколение.

Продължителност и цел на изложбата

Изложбата „Магията на Долнослав“ гостува в Кюстендил от тази вечер и ще остане до началото на декември. Целта ѝ е да стимулира мисленето и усвояването на нови знания за древната история на региона и развитието на човешката цивилизация.