Изящният иконостас на църквата "Успение на Пресвета Богородица" в Пазарджик
Иконостасът от варено орехово дърво впечатлява с многопластова дърворезба и библейски фигурални сцени, изработен от майстори от Дебърско-мияшката и Самоковската школа
Иконостасът в църквата „Успение на Пресвета Богородица“ в Пазарджик привлича внимание със своята изящна дърворезба и сложна композиция, подчерта главният експерт на отдел „Образование и култура“ в Община Пазарджик Сергей Шербетов по време на представянето на юлския брой на списание ЛИК на Българската телеграфна агенция, посветен на темата „България в ЮНЕСКО“ в Националния пресклуб на БТА в Пазарджик.
Изключителна дърворезба и художествени традиции
Иконостасът, който има размери 20,40 метра на около 6 метра, е изработен от варено орехово дърво и представлява един от редките такива образци не само в България, но и на Балканския полуостров. Неговото създаване е резултат от конкурс между резбари от Самоковската и Дебърско-мияшката школа. Характерно за дърворезбата са човешките образи, изобразяващи библейски и евангелски сцени.
Архитектоничното решение на иконостаса се отличава с многопластова дърворезба и уникално съчетание на геометрични, растителни и животински мотиви, в които са вплетени фигурални композиции с библейски сюжети. Тези стилови характеристики са типични за Дебърско-мияшката школа, обясни Шербетов.
Майстори и история на изработката
На изработката на олтара са работили братята Макрий и Негрия Фръчковски от Дебър. Те са дали основните идеи, а главният майстор Стефан от пазарджишкото село Церово е изпълнил основната работа. По време на този период те са били ангажирани и с църквата „Св. Марина“ в Пловдив, както и със стенописите в джамията в Пазарджик.
Макрия Фръчковски почина в Пазарджик и се смята, че е погребан в църквата. Иконите в храма са дело на изтъкнати майстори; най-старата е от 1815 г., а три от тях са рисувани от Станислав Доспевски, добави експертът.
Стенописи и консервация
Стенописите са нанесени по-късно, а сред художниците са внукът на резбаря и зограф Макрия Фръчковски – Анастас Христов, както и Господин Желязков, ученик на известния руски художник Репин. Желязков пренася в България духа на прочувствения романтизъм, характерен за руската църковна живопис.
След обявяването на църквата за паметник на културата са проведени консервационни дейности по иконостаса и укрепване на конструкцията му, посочи Сергей Шербетов.
Храмът „Успение на Пресвета Богородица“ – архитектурен и културен бисер
Храмът е най-голямата възрожденска църква в България, построена през 1836 – 1837 г. със средства, събрани от българите, и с първия обществен заем от виенска банка. Изграден в стила на българската строителна школа, той се възприема като шедьовър и образец на конструктивно съвършенство.
От 1964 година църквата е обявена за архитектурно-художествен паметник на културата с национално значение, завърши Шербетов.
