Йорданка Чобанова акцентира върху знанието и науката за бъдещето на България

Ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова подчерта значението на знанието, науката и културното наследство за европейската идентичност и бъдещето на България по време на закриващата конференция на проект „Европа на Балканите: Заедно чрез знание“ във Вършец.

Знанието – общо наследство и приоритет за Европа

Йорданка Чобанова изрази силна гордост от културната и научна традиция на България, сравнявайки нейния отпечатък върху европейския континент с ярка светлина. Тя напомни, че българският автор на „Върви, народе възродени“ – Стоян Михайловски, е родом от Елена, където и самата тя има корени. „На 21 май присъствах на празника на града, където разговаряхме за уважението към знанието и високата му стойност в българската култура“, сподели Чобанова.

Тя цитира проф. Стефан Бобчев, виден дипломат и министър, който казва: „Силни са, могъщи са онези народи, които разполагат с повече знание. Светлина – това е наш първи задатък“. По думите ѝ, знанието е култивирано като върховна ценност в България и в Европейския съюз, служейки като конкурентно предимство и източник на богатство чрез иновации и технологии.

Предизвикателствата и възможностите пред науката в Европа

Чобанова отбеляза, че според последни данни от Евробарометър, 83% от европейците оценяват науката и технологиите като важни и положително влияещи върху живота. В същото време наблюдават скептицизъм и недоверие към някои научни факти, като например ролята на човека в климатичните промени или ваксините - които, въпреки спасяването на стотици животи, са обект на конспиративни теории.

„Днес да си учен означава да отстояваш истината и научните доказателства, дори когато малцина те слушат. Това е призвание“, заяви тя. Науката освен това движи иновациите, които са ключови за конкурентоспособността на Европа. Всяко евро, вложено чрез програмата „Хоризонт Европа“, се очаква да донесе 11 евро добавена стойност до 2045 г. на брутен вътрешен продукт.

Въпреки постиженията, има предизвикателства, особено за младите учени – например високият натиск за публикации и ниското представяне на жените на високи академични позиции. „Трябва да гарантираме свобода на научните изследвания, мобилност, справедливо възнаграждение и подкрепа на жените в науката“, подчерта Чобанова.

Инициативи за бъдещето на науката и иновациите

Чобанова сподели, че Европейската комисия разработва законодателство в подкрепа на научната свобода и устойчивото развитие на научните кадри. Акцент се поставя върху квантовите технологии, изкуствения интелект и борбата за привличане и задържане на таланти. Инициативата „Избери Европа за наука“ цели да върне младите учени в континента и да ги ангажира с нови проекти.

За България са заделени над 1 млрд. евро до 2027 г. по кохезионните фондове за иновации, научни изследвания и цифровизация – двойно повече спрямо предходния период. В страната са изградени 16 центъра за върхови постижения и компетентност, подчерта тя.

Диалог и визия за успешното бъдеще на България в ЕС

В заключение Чобанова изрази своята благодарност към Българската телеграфна агенция (БТА) за успешната реализация на проекта. Тя оцени смисления диалог с местните власти и университетите, като посочи, че съчетаването на визия и финансиране носи успех на градовете. „Българите се гордеем, че сме българи, европейци и част от Балканите. Както Европейският съюз прави България силна, така и страната ни допринася за силата на съюза“, завърши тя.