Ямболският Богоявленски ритуал отразява вековна традиция и промени
От началото на XX век ритуалът съчетава религиозен обред, обществени реакции и социални критики, устоявайки времето
Ритуалите по повод Богоявление и свързаните с тях обичаи в Ямбол са били причина за разнообразни обществени реакции още преди близо век, показва справка в архивите на ямболските вестници от 20-те и 30-те години на миналия век, предоставена от БТА. Тогава празникът се е отбелязвал на 19 януари, а редица публикации описват как при хвърлянето на кръста в река Тунджа са пускани бели гълъби и са правени военни салюти от строените край брега армейски части.
Според броевете на вестник „Тракиец“ от онова време, на каноничния празник са се събирали между 8 000 и 12 000 души. Преди хвърлянето на кръста шествия с хоругви са тръгвали от трите православни храма в града и се събирали на моста до градината в Ямбол.
Празнична атмосфера и критики към просията
В репортаж от 1936 година се описва как многохиляден народ се е събирал около минералните бани и в градската градина край Тунджа. Там са били подредени ученици, войскови части с бойното знаме, железничари и други участници в празника. На моста е бил издигнат аналой за молебен, отслужен от свещеници от трите църкви. При хвърлянето на кръста в реката са пускани бели гълъби и са гърмяли салюти. Над 20 плувци са се състезавали за улова на кръста, след което се провежда обичайният Богоявленски парад, приет от гарнизонния началник.
В по-ранен материал от 1933 г. е отбелязано, че в спасяването на кръста участват около 50 души. След обреда много хора се впускат да се измиват в реката за здраве, а случаен криезник довежда дори болния си кон, за да го полее със светена вода.
Въпреки тази празнична атмосфера, някои публикации критикуват практиките, които последват церемонията. Вестник „Тунджа” публикува в 1931 г. статия, в която споменатите участници в ритуала обикалят от къща на къща и от магазин на магазин, събирайки пари. Авторът на текста определя това като „отвратителна просия“ и призовава църковните и държавни власти да забранят тази практика. В материала се изтъква, че християнските добродетели не бива да се практикуват с очакване на финансова облага и изразява възмущение от подобно поведение.
Публикацията разказва и за сблъсъци между ловците на кръста в Анхиало (днешно Поморие), където новодошлите македонци се сдърпали с местните жители при опит да отмъкнат свещения символ. Полицията е задействана, за да прекрати сбиването и да предотврати събирането на "традиционните бакшиши". Статията завършва с иронично отбелязване: „Християнство – здраве му кажи! Християнство за бакшиш!”
Лични спомени и съвременна практика
Вечна тема в статиите от онова време е и безславната страна на обичая. Лични спомени, публикувани през 1932 г., описват пияните и развратени участници, които чакат с нетърпение краят на литийното шествие, за да тръгнат по дюкяните и къщите в града да просят милостиня. Там те не прославят Богоявлението, а празнуват с вино и неподходящи думи, пише подписалият се с инициали В. А. Кр. Авторът отбелязва, че този жествен културен порок се повтаря всяка година.
Съвременният ритуал по изваждане на кръста в Ямбол обаче не съдържа подобни прояви. Тази традиция продължава да привлича големи тълпи, събрани да наблюдават обреда, който се провежда на 6 януари при моста на река Тунджа. Пловецът, успял първи да хване кръста, получава благословия от свещеник и парична награда, връчена от кмета. Често наградата се дарява за благотворителни инициативи.
Тази година празникът ще започне с литургия в катедралния храм „Св. Николай Чудотворец”, последвана от освещаване на армейските знамена и литийно шествие до моста на Тунджа, където ще се проведе и главният ритуал. Традицията продължава вече повече от век и съчетава религиозен обред с обществено събитие, което събира хора от всички възрасти.
Интересен факт от 2025 година е, че кръста от ледените води на Тунджа извади 17-годишният ученик Наско Додов, съчетал младежкия порив с дълбоката вяра на общността.
Богоявленският ритуал като огледало на обществото
Историята на ямболския обичай по отбелязване на Богоявление разкрива сложния микс от религиозни традиции, обществена почит и социални явления. Според архивните материали от 20-те и 30-те години, на фона на ритуалите винаги са ескалирали и критики за отделни негативни практики като просия и конфликтност, които обаче с времето биват преодолявани.
Днес празникът продължава да е силно духовно и културно събитие, носещо вяра и общностно единение, като същевременно се обслужва от ясни правила и съвременна организация за запазване на достойнството и традицията на събитието.
