Ябланица пази вековна традиция в производството на халва и локум

В Северозападна България град Ябланица се гордее с 90-годишна традиция в производството на халва и локум, които привличат както местните жители, така и гостите на региона. Независимо дали посещават града или само преминават през него, почти никой не пропуска да си купи от сладките изкушения, характерни за това място. Традицията е жива и се развива, съчетавайки уменията от миналото със съвременните вкусове.

Началото на халвата в Ябланица

Произходът на халвата в Ябланица е свързан с Иван Богоев – Сладкаря, който идва от Прилеп, Северна Македония. По време на войната той се премества в София, където среща бъдещата си съпруга Елена от село Скравена. Около 1930 година двамата се установяват в Ябланица и започват да произвеждат халва, локум и бонбони, разказва внучката му Геновева Христова.

„Донесли са си казаните, рецептата и традициите от Македония. Така започва първото производство на халва в Ябланица. Дядо ми е обучил не само своите деца, а и други на занаята“, допълва тя.

Първоначално производството се е извършвало в дома им, като е имало две отделни помещения – едно за варене и друго за месене. Готовата халва се поставяла в дървени сандъчета и се опаковала в специална блажна хартия. По думите на Геновева, рецептата за истинската халва с нея си е отишла с дядо ѝ, защото съвременните производители често добавят нови елементи, променяйки оригиналния вкус.

Сладките вкусове на настоящето

През годините в центъра на Ябланица са се появили две сладкарници, където хората се чакали на опашки за халва, а автобусите по главния път София – Варна спирали, за да си купят от сладките изделия като подарък. Днес традицията продължава и се развива, сред водещите примери е фирма в село Брестница, основана от Мустафа Пекер, който през 1999 г. идва в България от Турция и решава да вложи инвестиции именно в местното производство.

Фирмата започва с трима работници, а към момента персоналът надвишава 20 души и се ръководи от синовете на Мустафа – Емре и Кемал Пекер. Днес асортиментът включва около 80 сорта сладкиши, от които локумите са повече от 30 вида. Сред продуктите са слънчогледова и сусамена халва, нуга халва, шербет, локумени вафли, желирани бонбони, резанки с вкус на роза, сусамки и фъстъковки.

Капацитетът на производство надхвърля един тон на ден, като средно се произвеждат между 700 и 800 килограма, от които 200-300 килограма е халвата. Около 85-90% от продукцията се продава на вътрешния пазар, докато 10-15% се изнасят за Румъния.

Уникалността на ябланската халва

Според Кемал Пекер традиционната халва от Ябланица е отличителна с това, че е направена от сусамов тахан и притежава еластичност, позволяваща я да се разтяга като конци. Тази особеност ѝ е донесла известност в цялата страна.

Процесът започва с варене на захар, вода и лимонена киселина в специални казани до получаване на сироп, който след това се разбива до бяла смес и се смесва с тахана, когато изстине. Относно локума Кемал подчертава: „Тайната е да се използват най-качествени и пресни суровини, да се спазва хигиената и продуктът бързо да стига до крайния потребител.“

По думите му има стабилен интерес към традиционните продукти. Фирмата комбинира класическата рецепта с модерни вкусове, за да достигне до младите поколения и да популяризира ябланската халва и локум в глобален мащаб. „Ябланица остава център на локума и халвата и се надяваме тази традиция да продължи много години“, завършва Кемал Пекер.

Празникът на халвата и локума

Традицията е подкрепена и от ежегодния празник на халвата и локума, който Община Ябланица организира. Тази година той ще се проведе в събота, 21 юни, като предшестващото събитие е фолклорен фестивал на народните обичаи и традиции. В него ще участват над 30 състава, представящи песни, танци и обичаи, без състезателен характер.