Георги Казанджиев дари архив с документи за Добруджа на читалището в Добрич

Георги Казанджиев, писател и изследовател, дари значителна част от своя личен архив на библиотеката на Народно читалище „Йордан Йовков – 1870“ в Добрич. Това не е първото му дарение за културната институция, а той обеща, че няма да е последното.

Съдържанието на архива

Архивът, който Казанджиев предаде, включва документи и текстове, посветени на народния съд в Добрич от 1945 година, както и материали, свързани с Варненския и Преславски митрополит Йосиф. Той е заемал позицията архиерей на Варненската и Преславската митрополия в продължение на цели 51 години, от 1937 до 1988 г.

Георги Казанджиев разказа, че архивът е изготвен в четири комплекта. Единият вече е предаден на Историческия музей, вторият – на читалището, третият – на библиотеката, а най-големият, съдържащ над 10 000 страници, е дарен на Държавния архив в Добрич.

Коментари от читалището и планове за архивната работа

Секретарят на Народно читалище „Йордан Йовков“ Красимир Масурски подчерта значимостта на дарението: „В навечерието сме на велики дати, свързани с историята както на страната ни, така и на нашия град. Тези дарени страници са част не само от историята на Добрич, но и от националната ни памет. Това е резултат от 50-годишен труд.“

Масурски посочи още, че това е третото дарение с архиви, което читалището получава. За да се гарантира правилната обработка и съхранение на документите, служител на културната институция ще премине специализирано обучение в Регионалната библиотека „Дора Габе“ и в Държавния архив – Добрич.

Допълнителни дарения и послания

Георги Казанджиев сподели, че преди около десет години е дарил на читалището архив от филми, посветени на войните и героите на Съветския съюз.

Той също така съобщи, че част от втория екземпляр на своя труд „Божества, богове, богини“, който съдържа 14 800 машинописни страници, предстои да бъде дарен на читалището. „Смятам, че тук ще бъдат най-дълго съхранени“, допълни писателят.

Казанджиев завърши с лично послание, което определя творческата му мотивация: „Добруджа – това е България. В почти всичките книги, които съм писал, се провиквам срещу очевидните неправди: ‘Добруджа, ти разменна монета, разменена за пет копейки от Великите сили, време е да възстанеш, време е да се възродиш!’ Това е моето мото.“