Елена Петкова алармира за дисбаланс в социалните услуги за деца в България

В Националната карта за социалните услуги в България има сериозен дисбаланс между резидентните и семейните услуги, като първите са значително повече, съобщи за Българската телеграфна агенция (БТА) Елена Петкова от сдружение „Еквилибриум“, което управлява Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Русе. Според нея семейната среда остава по-подходяща за децата без увреждания и лишени от родителски грижи, затова е необходимо да се насочат повече инвестиции в приемната грижа.

Днес в Русе Петкова представи доклада на Националната мрежа за децата „Бележник 2025: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“, в изготвянето на който е участвала и тя. Докладът включва мненията на деца, млади хора, родители и професионалисти, както и експертни оценки, обединени в една комплексна оценка за състоянието на детските права в страната.

Недостатъците на сегашната социална политика

„Нашата цел всяка година е да разберем от самите деца, техните семейства и специалисти каква е реалната ситуация по отношение на правата и грижата за децата“, обясни Петкова. Тя подчерта, че всички политики и практики, свързани с децата, трябва да се изграждат и прилагат при пълноценното участие на децата и младежите, като се отчита техният най-добър интерес.

В България към момента функционират 760 социални услуги за деца с общ капацитет от 16 523 места. Още по-съществена е промяната в терминологията: вече няма Центрове за настаняване от семеен тип, а всички такива услуги са обобщени като резидентна грижа за деца, младежи и пълнолетни лица.

Обаче планираните 4 289 места за резидентна грижа включват над 2 000 за здрави деца без увреждания, което според Петкова не би следвало да е така. „Резидентната грижа е предназначена като преходен етап след затварянето на големите институции за деца, но сега трябва да се насочи вниманието към превенцията и приемната грижа, които за съжаление отслабват“, коментира тя.

Необходимостта от приоритетни реформи

Оценката, дадена на държавата в доклада „Бележник 2025“, е с нисък общ успех, което показва, че предстои много работа в сферата на социалните услуги и правата на децата. Петкова подчерта, че българските власти трябва да преосмислят приоритетите си.

„Трябва да се съсредоточи вниманието върху алтернативните форми на грижа за децата, реформата в детското правосъдие и детското здравеопазване. Тези области заслужават особено внимание от страна на правителството“, заяви тя.

Пътища за подобрение на грижата за децата

• Увеличаване на инвестициите в приемна грижа и семейни услуги.
• Засилване на участието на деца и младежи при формирането на социалните политики.
• Развитие на превантивни програми с цел намаляване на нуждата от резидентни услуги.
• Провеждане на реформи в системата за детско здравеопазване и детско правосъдие.

По този начин България ще може да осигури по-добра социална среда, която отговаря на нуждите на децата и семействата и ще се приближи към европейските стандарти в грижата за най-малките и най-уязвимите.